Разследване: Прокуратурата си противоречи за арустувания Джейхан Ибрямов от ДПС-Доган.

По повод неясните обяснения на прокуратурата и мълчанието на антикорупционната комисия за ареста на депутата и кандидат от ДПС на Доган – Джейхан Ибрямов, „Дневник“ публикува няколко мнения от социалните мрежи и БНР, които акцентират върху противоречията в твърденията на държавното обвинение.

Депутатът беше арестуван въпреки имунитета си с обяснението, че се действало „по неотложност“, понеже бил „заварен да върши престъпление“.

Андрей Янкулов, адвокат, бивш прокурор, експерт в Антикорупционния фонд:

Визираното „наказателно производство“ всъщност е наказателно преследване, но приемаме, че е техническа грешка.

Големият проблем с изнесената в публикуваното разрешение фактология обаче е, че наказателното преследване вече е започнало преди разрешаването му от председателя на НС. А няма хипотеза, при която председателят на НС да санира вече проведени действия по наказателно преследване. Привличането в качеството на обвиняем също вече фактически се е случило със самото извършване на първото действие по разследване срещу лицето (по чл. 219, ал. 2 от НПК), независимо от оценката или желанието на провеждащите разследването държавни органи.

В своето Решение № 12 от 30.07.2020 г. на Конституционният съд (КС) по к. д. № 1/2020 г. Конституционният съд е тълкувал какво означава „възбуждането на наказателно преследване“ при изясняването на наказателната неприкосновеност на президента. Действително това тълкуване се отнася само до наказателната неприкосновеност на президента, но ми се струва абсурдно възприемането, че буквално същият термин има различно съдържание, когато се касае за народен представител. Разликата е, че при президента наказателната неприкосновеност е абсолютна, а при депутатите може да бъде преодоляна. Нещо повече, КС възприема в същото решение и че „възбуждането на наказателно преследване“ по същество не е нещо по-различно от „наказателното обвинение“ по смисъла чл. 6 пар. 1 на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), а неговият смисъл не може да бъде различен в зависимост от качеството на обвинения.

В това решение КС много ясно развива тезата, че „възбуждането на наказателно преследване“ не е и не може да бъде само и единствено формалното привличане в качеството на обвиняем на някое лице с постановление на разследващия орган или прокурора. А иначе последните да могат да си извършват всякакви други действия срещу лицето, които да са легитимни винаги, стига лицето да не бъде формално привличано като обвиняем. И това е повече от логично, защото приемането на обратното би означавало, че държавните органи могат да си правят каквото си искат срещу някое лице с имунитет – да го обискират, да му влязат на претърсване в къщата, да го сложат в редичката на разпознавани лица и прочее всичко заедно и поотделно, но след като не му подписват постановление за формалното привличане в качеството на обвиняем, значи всичко е наред.

Затова КС казва: „Официалното уведомяване на едно лице от компетентен орган с твърдение, че то е извършило престъпление, може да се извърши както с нарочен писмен акт за неговото привличане като обвиняем съобразно наказателното процесуално законодателство, така и с извършване на действие по разследването, насочено към него. Във втората хипотеза предприетите действия, макар и не пряко насочени към официално формално уведомяване на едно лице, че се привлича към наказателна отговорност, могат мълчаливо да съдържат твърдение за извършено престъпление и да засягат правния статус на лицето. Такива биха били всички процесуални действия, с които пряко се засягат правата и свободите на президента. Независимо кой път ще избере органът по разследването, за да привлече едно лице като обвиняем, от момента на предприетото действие спрямо него наказателното преследване се счита за възбудено.“

И това също е логично, защото едно по същество претърсване на помещение може да бъде „облечено“ във форма и на процесуално-следственото действие претърсване по НПК, но и на лична прокурорска проверка по Закона за съдебната власт, при която на прокурора се дължи осигуряване на достъп до помещенията, които иска да посети.

Всичко това не означава, че разследване за факта на престъплението въобще не може да бъде водено. Може, стига обаче в хода му да не се извършват действия по разследване срещу лицето. Дори и други действия да са обективно невъзможни или ненужни, и без конкретни действия срещу лицето да не би се изяснил фактът на престъплението, това не променя факта, че те не могат да бъдат легитимно извършени срещу лице с имунитет.

От представената в разрешението на председателя на НС фактология, отнесена спрямо горните теоретични постановки, става ясно, че наказателното преследване срещу Ибрямов е възбудено най-късно на 02.10.2024 г., когато е извършено първото действие по разследване срещу него (обиск), което е и първото действие в хода на започналото на същата дата наказателно производство. Докато разрешението на председателя на парламента е дадено на 03.10.2024 г.

Другият много проблематичен аспект на фактологията е задържането на лицето без предварително разрешение от парламента/председателя му, като е използвана хипотезата на „завареност“ при извършване на тежко престъпление, когато такова разрешение не се изисква.

„Заварено престъпление“ означава, че престъплението е извършено току-що при обстановка на случайност или инцидентност. Лицето с имунитет например е заколило жена си и е задържано от отзовалите се на сигнала полицаи.

Престъплението няма как да бъде „заварено“, когато самото му извършване е най-малкото очаквано от органите по разследване, защото са белязали парите, намерени по-късно у него или в жилището му.

Отделно от това са множеството въпроси откога всъщност е започнато реалното, а не формалното, „разработване“ на лицето с имунитет, макар и наказателното производство да е започнало на 02.10.2024 г. Но да приемем, че тук липсват достатъчно факти.

Иначе, факт е, че на практика се оказва, че едно такова престъпление по изнесената фактология (ако я приемем за вярна) обективно няма как да бъде разследвано срещу лице с имунитет, ако той ще се сваля от пленума на НС, какъвто е конституционният принцип. Ако искането за сваляне на имунитета се изпрати преди обиска, тогава няма как да бъде възможно този обиск да доведе до каквото и да е.

Така или иначе обаче на мен ми е изначално невъзможно да приема за вярна фактология по политически много сензитивен казус, изнесена от ПРБ и КПК, вече доказали многократно избирателно прилагане на закона по точно такива казуси.

При това обективно състояние на нещата всякакви стеснителни тълкувания в полза на разследващите са на допълнително основание лишени от какъвто и да е здрав разум.

Биршен Ибрямова пред „Дневник“: Човекът, уж дал пари на съпруга ми, направи постановка, за да спаси себе си

Любомир Аламанов, пиар експерт:

В казуса с Джейхан Ибрямов има няколко смущаващи елемента:

– човекът, на когото по думите на прокуратурата е бил поискан подкуп, се оказва Мирослав Тодоров, задържан преди месец или два по разследване на ГДБОП. По това разследване беше иззет джипът на Джейхан Ибрямов, ако помните.

– т.е. „отвели тогава злодея злосторен, затворили този субект. Но във затвора попаднал на хора и станал човек.“, както е казал поетът. А този „нов“ човек се покаял и започнал рязко да съдейства на прокуратурата.

– защо и как арестуван и обвинен човек ще иска обществени поръчки и кой ще му се навие на акъла, е въпрос, който взривява логиката на много нива.

– случайният свидетел, който е дал показания, и на чиито „свидетелства“ се опират ареста и исканията за сваляне на имунитета, се оказва специален инспектор в Комисията за противодействие на корупцията. Т.е. следовател, пряк участник в процеса, а не „случаен независим свидетел“.

– „свидетелят“ охотно дава показания за използваните специални разузнавателни средства (СРС), разказвайки хода на разследването;

– арест на депутат с имунитет при „заварено тежко престъпление“ е разрешено от Конституцията. Натъртва се на „заварено“. Но разследване и използване на СРС-та срещу депутат с имунитет без специално разрешение от парламента – не е разрешено.

– цялата история толкова вони на „ченгеджийска постановка“, че не се трае;

– цялата тази информация е станала известна на Рая Назарян, но тя все пак е свалила имунитета на Джейхан Ибрямов;

Но нищо де, вие продължавайте да искате да бойкотирате изборите. Със сигурност мафията ще умре. Но от смях.

За финал: Ако има нарушение на закона, то трябва да бъде санкционирано. Но само по законен начин. Законите трябва да се спазват от всички, включително и от пазителите на закона.

Силвия Петкова, адвокат:

Всяка злоупотреба е опасна. Особено опасна е злоупотребата с наказателното право, защото това е най-тежката форма на държавна репресия. Особено опасен е политическият популизъм в опит да се отговори на обществените очаквания за размерите на наказанията.

Дали има търговия с влияние, ще реши съдът. Нормално е на ранните етапи на разследването да няма достатъчно информация – дали става дума за реално престъпление или за опит на политически групи да използват наказателна репресия с цел заглушаване и предупреждение.

Докато народният представител има имунитет, спрямо него не може да бъде ангажирана наказателна отговорност, той не може да бъде привлечен в качеството на обвиняем, но това не означава, че не може да се води разследване за престъпление, което евентуално е извършил.

Полина Паунова, журналист:

Ако приемем, че Джейхан Ибрямов е извършил деянието, за в което е обвиняван, то той го е извършил преди 2-ри октомври. Според чл.304б НК търговията с влияние има следния състав: „Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева“.

Демек – само с поискването на парите е осъществен съставът на престъпление, тъй като текстът гласи „който поиска или приеме“, т.е. не е нужно парите и да са взети, а може да са само пожелани.

Ето защо още, когато соченият за виновен Ибрямов е поискал пари от Мирослав Тодоров той е осъществил престъпен състав на тежко престъпление и именно тогава е трябвало да бъдат проведени действията по неотложност.

И още: Защо не може свидетел да бъде „инспектор в КПК“:

– Заобикаля се законът.

– Разследващите, както и инспекторите в КПК ползват оперативна информация. Тя сама по себе си не може да бъде годно доказателство, защото самата оперативната информация служи за ориентир при работата именно, за да се набавят доказателства.

– Свиделите дават показания за факти, които е възприели лично, а не възпроизвеждат информация, събрана със средствата на наказателни процес (например да разказват СРС)

Защо не могат да се ползват СРС-та срещу човек с имунитет:

– Решение на Конституционния съд през 2020 г. на практика забрани извършването на процесуални и извън процесуални действия, докато лице се ползва от имунитета си: „“cпpямo нeгo нe мoжe дa бъдe възбyждaнo нaĸaзaтeлнo пpecлeдвaнe, т.e. нe мoгaт дa бъдaт извъpшвaни дeйcтвия пo paзcлeдвaнeтo, ĸoитo oфициaлнo фopмaлнo или мълчaливo дa cъдъpжaт твъpдeниe зa извъpшeнo пpecтъплeниe oт тяx и дa зacягaт личнaтa им cфepa“.

Скандално е, че антикорупционната комисия е подслушвала и разследвала човек с имунитет

Теодор Славев, старши анализатор в БИПИ:

Този скандал наистина показва дъното на институциите.

1) Рая Назарян праща на медиите файл със заличени имена, които обаче всяко дето с безплатна версия на Adobe може да махне. Всяка селска секретарка знае, че първо се заличава, принтира се, сканира се и така два пъти.

2) След като се разкриват имената, които Рая не може да заличи като хората, става ясно, че даващият подкуп Мирослав трябва да е в ареста за друго престъпление.

3) Ако Мирослав е склонил да играе с КПК и да дава подкуп на Ибрямов, то това е било разработка, която се е правила значително време, което означава, че срещу лице с имунитет са водени разследвания и използвани СРС, докато е било народен представител.