РАСОВ ЕКСПЕРИМЕНТ ИЛИ ТАЙНИЯТ ПРОЕКТ НА ХИМЛЕР – Как светлината на сцената победи нацистката идеология, а дете на окупатор се превърна в легенда

След седмица Ани-Фрид Лингстад – едно от двете женски лица на легендарната група АББА – ще има рожден ден. На 15 ноември светът ще си спомни за нежния й глас, за чаровната й усмивка и за хитовете, които вече половин век не остаряват.

Малцина обаче знаят, че зад светлината на сцената и блясъка на диско славата се крие една тъмна, дори трагична история, белязана от войната и от един от най-зловещите експерименти на ХХ век.

Ани-Фрид е родена на 15 ноември 1945 г. в Норвегия – само няколко месеца след капитулацията на Германия. Баща й бил германският сержант Алфред Хаасе, а майка й – Сини Лингстад, млада норвежка, влюбена в него по време на окупацията. След края на войната, когато в страната започнали гонения срещу жени, имали връзки с германци, Сини и нейната майка – бабата на Ани-Фрид – избягали с детето в Швеция.

Скоро след това Сини умира от бъбречна недостатъчност и малката Ани е отгледана от баба си. Дълги години й казвали, че баща й е загинал, но истината излиза наяве едва през 1977 г., когато двамата се срещат за първи път. Алфред Хаасе живял скромно в Германия, работейки като сладкар, далеч от сянката на своето минало.

И тук историята прави неочакван завой. Защото Ани-Фрид Лингстад не е просто дете, родено по време на война – тя е едно от децата на програмата „Лебенсборн“, създадена от нацистите с ужасяваща цел.

„ЛЕБЕНСБОРН“: ИЗТОЧНИКЪТ НА ЖИВОТА И НА ПОЗОРА

„Лебенсборн“ – в превод от немски Lebensborn, означава „Източник на живота“. Програмата била разработена от „райх фюрера“ на СС Хайнрих Химлер през 1935 г. и действала до края на войната. Според нея жени с „чиста арийска кръв“ трябвало да заченат деца от офицери на СС, за да се роди ново поколение „съвършени“ германци – синеоки, светлокоси, послушни и верни на идеала за „висша раса“.

Тези домове, наречени „Лебенсборн“, били нещо средно между родилни клиники и расови лаборатории. Там се извършвал под строг контрол подбор на „расово ценни“ жени, които след това раждали „децата на Райха“. Химлер лично следял изпълнението на програмата и дори посещавал някои от домовете, за да се увери, че „източникът на живота“ дава резултат.

След войната десетки хиляди такива деца останали без самоличност, без родители, без родина. Те били срамежливо премълчавани от обществото, а мнозина от тях – отхвърлени и стигматизирани. Сред тях – и бъдещата звезда на АББА.

Историята на Ани-Фрид е като светлина, пробила през мрака на едно престъпно минало. Тя се издига от руините на една идеология, която е искала да определя кой заслужава да живее и кой не. И може би затова песните на АББА носят толкова радост – защото зад тях стои едно оцеляване.

Каква била целта на програмата „Лебенсборн“

В началото на 20 век в Германия спаднала раждаемостта заради тежката икономическа ситуация и недостиг на мъже в брачна възраст, особено след поражението на Германия в Първата световна война.

Програмата „Лебенсборн“ трябвало да прекрати тенденцията към спад на раждаемостта и едновременно с това да се създаде поколение чисти арийци, което да доминира в Европа. Хитлер искал Третият райх да бъде завършек на триото, което включвало Първия райх – Свещената Римска империя, и Втория райх – династията на Хохенцолерните. Всеки от тях продължил около хиляда години (но Третият просъществувал само 11 години).

„Лебенсборнските“ домове

Бременните жени, които можели да докажат арийския произход на децата си, получавали финансова поддръжка и имали специалното внимание на правителството. Те можели да оставят децата си в „Лебенсборнските“ домове, където получавали грижа и нацистко образование. Първоначално домовете били десет и всички на територията на Германия. Първият „лебенсборнски“ дом бил открит през 1936 г. в Щайнхьоринг, малко село, недалеч от Мюнхен.

С началото на Втората световна война нацистите окупирали редица европейски страни, което позволило на Химлер да разшири програмата „Лебенсборн“. Специални домове се появили в Норвегия, Австрия, Белгия, Холандия, Франция, Люксембург и Дания.

Похищаване на деца

В рамките на програмата „Лебенсборн“ нацистите похитили хиляди европейски деца, повечето от Полша и Словения. Те насилствено отвеждали в Германия всички деца, които външно приличали на арийци и ги „германизирали“.

Ръководителите на програмата получили 600 деца на възраст от 6 до 12 години. Писателят Фолкър Куп пише в книгата си „Подари дете на фюрера – организацията „Лебенсборн“, че открил във федералния архив списък с имената на похитени от Словения деца.

На тези „германизирани“ деца те обяснили, че родителите им починали или се отказали от тях, дали им нови имена, свидетелства за раждане и фалшиво родословие, след което ги изпратили в Германия в специализирани учреждения или в германски семейства. Деца на възраст до шест години били давани за възпитание в „лебенсборнски“ домове. Онези, които не могли да „германизират“, били изпращани в концентрационни лагери.

Бащите

Офицерите от СС трябвало да получат официално разрешение, преди да се оженят. Бъдещата им съпруга трябвало да отговаря на стандартите в програмата „Лебенсборн“.

През 1936 г. било издадено постановление, според което всеки член от СС трябвало да стане баща на минимум четири деца. Повечето бащи на деца, родени по програмата „Лебенсборн“, били женени членове на СС, които се подчинили на заповедта на Химлер и разпространявали своите арийски гени извън брака. Заради секретността на програмата имената им не били записани в свидетелствата за раждане на децата.

Майките

Жена, която искала да участва в програмата „Лебенсборн“, трябвало да има сини очи, светла коса, добро здраве, без наследствени заболявания и задължително арийски произход. Освен това тя трябвало да потвърди личността на бащата на детето, който също трябвало да има съответните расови признаци. Само 40% от жените, които подали молби за участие в програмата, преминали теста за расова чистота. Над 60% от майките – участнички в „Лебенсборн“, не били женени.

Програмата имала собствена регистрационна система, за да се запази анонимността на майката и бащата. Голяма част от тези документи били изгорени в края на Втората световна война.

Нацистите смятали, че норвежките жени идеално подхождат за програмата им, тъй като повечето от тях били светлооки и светлокоси. По някои данни, около 50 хиляди норвежки жени имали любовна връзка с германски войници. В родината им ги наричали „германски подлоги“. Когато завършила Втората световна война, те били подложени на публично линчуване – повечето от тях били обръснати на голо и завинаги били лишени от децата си.

Лекарите

Лекарите били важна част от програмата „Лебенсборн“. Главният й лекар – Грегор Ебнер, бил добър приятел на Химлер. В специалния дом в село Щайнхьоринг той не само следил здравословното състояние на новородените деца, но извършвал репродуктивни експерименти над жените.

След войната бил обвинен в престъпления срещу човечеството. Ебнер починал през 1974 г., без да се разкае за извършените
престъпления. Освен за здравето на новородените, лекарите се грижели и за възпитанието им в нацистки дух. Те помагали да се установи „чистокръвността“ на децата; когато тя се потвърждавала, ги изпращали за осиновяване; когато тя не се потвърждавала – в концентрационни лагери.

Децата

В Германия в рамките на програмата „Лебенсборн“ се родили около 8 хиляди деца. Те били кръстени на специални церемонии в присъствието на приемните си родители, които давали клетва, че децата завинаги ще останат верни на нацистките идеали.

За децата, които самотните майки оставяли в домовете „Лебенсборн“, се грижели лекари и медицински сестри, наети от СС. Много от изоставените деца били отдавани за възпитание на богати нацистки семейства.
В Норвегия в периода 1940-1945 г. в рамките на „Лебенсборн“ се родили 8-10 хиляди деца. Нацистите ги смятали за чистокръвни германци.

Съдебни искове

Когато завършила Втората световна война и германските войски напуснали Норвегия, в страната се появили хиляди „лебенсборнски деца“, които по независещи от волята им обстоятелства били изоставени или отнети от майките им за това, че родили от нацисти. Някои от тези нежелани „лебенсборнски“ деца от Норвегия били държани заключени в държавни учреждения, където били подлагани на медицински експерименти, на физическо и морално насилие.

Група от „лебенсборнски“ деца предала на съд норвежкото правителство. На 1 декември 1999 г. тогавашният премиер на Норвегия Киел Магне Бондевик поднася публични извинения пред „Лебенсборнските“ деца за лошото отношение към тях.

Прочути „лебенсборнски“ деца

Фолкер Хайнеке бил похитен в Крим през 1942 г. Той бил осиновен от Адалберт Хайнеке, богат и почетен член на СС. Над 50 години Фолкер Хайнеке търси своите биологични родители. През 2009 г. той става един от героите в документалния филм за „лебенсборнските“ деца – „Деца от расата на Бог“.

Американската актриса Марта Кристен, с истинското име Бриджит Русанен, е родена на 26 февруари 1942 г. Майка й е финландка, баща й служил в германската армия. Когато Бриджит била на два месеца, майка й я оставила в детски дом в Осло; през 1949 г. я осиновила американска двойка; семейството я нарекло Марта. През 1969 г. тя открила биологичната си майка – Хелми Русанен, която в този момент живеела във Финландия.

Днес, когато слушаме песните на АББА, рядко си даваме сметка, че зад кристалния глас на Ани-Фрид стои история на изгубени деца, майки без вина и един свят, който трябваше отново да се научи какво значи човечност.

Музиката ѝ е може би най-силният отговор на идеология, която искаше да дели хората по цвят на очите. И ако има нещо, което надживя Третия райх, то е именно това — песента, която връща живота там, където някога е царял мрак.

Димитър Димитров/ SafeNews

Източници: Master Race: The Lebensborn Experiment in Nazi GermaHitler’s Forgotten Children: A True Story of the Lebensborn Program and One /Woman’s Search for Her Real Identity