Държавният глава Румен Радев положи венец пред Паметните плочи на спасителите на българските евреи до катедралата „Света София“, където бе проведена церемония по случай 82-годишнината от спасяването на българските евреи през Втората световна война и отдаване на почит пред жертвите на Холокоста.

В церемонията участва главният секретар на Светия синод на Българската православна църква Мелнишки епископ Герасим, представители на институции, на редица неправителствени организации и граждани. С решение на Министерския съвет от 2003 г. 10 март е обявен за „Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството”. По време на церемонията български историци проследиха хронологията на събитията, довели до спасяването на българските евреи, в контекста на историческата епоха.

По случай 82-годишнината от спасяването на българските евреи президентът Румен Радев изпрати и писмо до директора на 134 СУ „Димчо Дебелянов“ Весела Палдъмова-Ковачева, в което приветства стремежа на столичното училище да съхранява и предава на младите ценностите на мира, толерантността и разбирателството между хората и народите.

За нашето бъдеще е важно да размишляваме върху миналото, да търсим поука в трагичните събития, белязали човечеството, и да черпим вдъхновение от силата на морала, храбростта и единството, които доведоха до спасяването българските евреи, на хиляди невинни животи, заявява в писмото си президентът Румен Радев.

Обръщайки се към ръководството на училището, преподавателите, учениците и техните родители, държавният глава посочва, че на 10 март, когато се отбелязва Деня на спасяването на българските евреи, си спомняме за исторически събития, които повече от 80 години остават незаличима част от колективната ни памет, като важни уроци – за разрушителната сила на войната и за несломимата мощ на човешката добросърдечност.

„Тук, в България, се случи нещо забележително – благодарение на усилията на църковни водачи, политици, интелектуалци и обикновени граждани, близо 50 000 български евреи бяха спасени“, припомня държавният глава, като призовава и занапред „да не забравяме историята и да градим мирен свят за нашите деца, да утвърждаваме хуманизма и човеколюбието като все по-крепки устои на нашите взаимоотношения и общото ни бъдеще“.