Радев ми е Доган. Навръх Нова година Радев в словото си (което не мога да си причиня) заговорил за „заедност“.

„Заедност по пътя отвъд политическата немощ?!“

Дрън-дрън-ярина.

Радев звучи като Доган и неговия „морфичен резонанс“. Изживява се като Доган, което е пагубно. Вероятно Пеевски неслучайно враждува и с двамата, приема ги за един човек.

Вместо да отрони нещо просто, по човешки, с топлота – за семейството, за децата, за любовта към родината, той маниерничи и го усуква с нищо незначещи клишета, колкото да демонстрира мъдрост.

Мъдрост, но абстрактна. Да кажеш нещо, за да не кажеш нищо.

Да де, но Доган все пак бе философ, съзнаваше смисъла на думите и успяваше да начертае контекст.

Докато Радев…и аз не знам какъв точно е, освен очевидното – че е позьор.

Заедност?! Това е някаква либерастка мантра, вербална претенция, която замества благозвучното „съединение“. А българските политици се плашат от плоклетото „съединение“ – неслучайно махнаха парламента от сградата, на чиято фасада е изписано „Съединението прави силата“.

Изобщо мълчанието на държавния глава се превръща в хронифицирана диагноза. Или е смъртно уплашен, или е виртуозен йезуит. Еднакво нечестно е – главно спрямо наивниците, които го припознават като поредния месия.

Източник: fakla

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews