Четвъртият играч в една кампания е тихото мнозинство, което изхвърля или прибира политически продукти. Преди това бяха медиите. Днес е социалната мрежа Фейсбук, която в България се оказа устойчива на всякакви моди и влияния.

Фейсбук, лесно манипулируем, все още е мястото, където се мерят рейтинги, спускат се насочващи стратегии, а отскоро в него вилнеят хиляди тролове, които объркват играта, но не могат да я променят.
Четвъртият играч е нетърпеливата тълпа, която в нашата епоха разполага със свой вестник, своя пощенска станция. Днес тълпата чака Радев. И е нетърпелива да се хване за нещо.
Мълчанието на Радев и нежеланието да говори всеки ден е абсолютно правилно. Защото в страната на жълтите слепци, на нормално говорещия човек му вадят очите. Говорещият човек е разпван за всяка запетайка, роднина, фиш от КАТ или невърната видеокасета от 90-те.
България е луда страна – тя обожава да избира непознати хора, хора без биографии и хора с нисък профил. Всяко познато име и лице бива хулено. Радев е слаб пример, но вижте Дара – елементарната й песен Бангаранга се представя чудесно по света, има сериозен шанс да спечели конкурса – у нас честно я мразят. Защото у нас не се говори за ефективности. У нас бием състезателите преди да застанат на старта. Удоволствие си е.
Радев не е бил в изпълнителната власт. Не е имал сто дни, не е имал правителство, сглобка, не е правил магистрали, не е взимал химикалка и подписът му не е на едно място с Пеевски и Борисов. Ефективно би било да го поддържаме в това му амплоа. 
Вместо това, ако Радев кихне, всички русофили чуват евроантлантически хрип. А всички евроатлантици чуват руско изпускане. Пак ще го напиша – българите  са полудели. Атомизацията е повсеместна. Облайването на Радев е отчайващо. 
Ясно е, че ви дразни. Не е достатъчно евроатлантик. Не е достатъчно путинист. Аз ви казвам – чудесно, така трябва да бъде. Точно това би било ефикасно.
Някой (знам кой) се опитва Радев да изгуби Четвъртия играч в тази битка. Играчът  е огромната вълна симпатизиращи на новото. Под Радев се търси теле, което да се разфасова за радост на скептици, тролове, луди журналисти и прочие хора на котлова грантаджийска храна.. Никой не смее да каже нищо хубаво за Радев (освен Бареков), защото троловете лепят етикет веднага.
Всеки лабилен човек ще се откаже от играта, когато Четвъртият играч те рита по краката. Някои издържаме.
Ако ме питаха – щях да препоръчвам Радев да не дава интервюта. У нас интервюто не е война, както казва Ал Пачино – у нас от интервюиращият се очаква да набие интервюирания. Очаква се свада. И повечето журналисти се държат както се очаква от тях.
И в такава ситуация Радев ви каза нещо важно – сплотете се.
Официалният му изказ не е моят изказ. Аз бих казал – СПЛОТЕТЕ СЕ, ЗОМБИТА!
Сплотени  зомбита сте виждали по филмите. Но в български вариант първото нещо, което зомбитата правят, е да се докопат едни други, за да има ръфане.
Огледайте се. Успокойте се. Идва влак. Брониран влак, военен влак, геополитически влак.
Ако политическият Четвърти играч е зомби, в каквото се опитват да го превърнат партии като ППДБ – ние сме загубени. Радев е последния шанс да избегнем горещата гражданска война. И тази война дори не е влакът ,за  който говоря.
Идва влак. Не го караме ние. Но много от нас ще се окажат на релсите, ако продължава отвратителната политическа блъсканица на нашата гара и нашата Чакалня, където пишем във Фейсбук.
Затова – по спокойно с критиките към бъдещия машинист, който – нека не забравяме – е пилот.