Миналата седмица, само в рамките на 24 часа, Доналд Тръмп направи поредна промяна в подхода си към руската война срещу Украйна. Това се превърна в познат модел на поведение за американския президент.

Първо той изразява гняв и разочарование от руския си колега Владимир Путин.

След това заплашва с тежки последици. И накрая – обикновено след известен контакт с Путин – той намира някаква въображаема положителна страна, която, само според него, оправдава отстъплението и по същество отново танцува по мелодията на руския лидер.

Последната версия на неговата вече много предвидима поредица от събития се разви по следния начин. През септември, докато все още беше зает с прокарването на в крайна сметка неуспешната си кампания за присъждане на Нобелова награда за мир, американският президент започна да предвижда победа на Украйна срещу Русия. Това, каза той, би означавало Киев да си върне всички територии, загубени от руската агресия след незаконното анексиране на Крим през 2014 г.

Промяна на мнението

За да се случи това, внезапно се заговори за доставки на ракети „Томахоук“ от САЩ за Украйна. Достъпът до тези ракети би позволил удари срещу руски военни активи и енергийна инфраструктура, далеч отвъд настоящия обсег на повечето украински оръжия. Тръмп и украинският президент Володимир Зеленски разговаряха два пъти по телефона на 11 и 12 октомври, за да обсъдят подробностите. Очакваше се сделка да бъде обявена след срещата им в Белия дом на 17 октомври.

И все пак, денят преди тази среща, Тръмп, очевидно по молба на Кремъл, прие телефонно обаждане от Путин. В течение на два часа ласкателства и обещания за възраждане на търговските отношения, руският президент успя да накара Тръмп да се откаже от заплахата си да достави на Украйна „Томахоук“.

Това съобщение беше предадено на следващия ден на украинската делегация, водена от Зеленски.

Макар че очевидно не беше толкова катастрофална, колкото първата им среща в Белия дом през февруари, унижението на Украйна беше очевидно.

Не само че ракетите „Томахоук“ бяха премахнати от масата за преговори, но Киев и неговите европейски съюзници по същество се върнаха в изходна точка и пред съвсем реалната възможност за сделка между Путин и Тръмп. Или по-скоро две сделки, които трябваше да бъдат изковани от висши служители и след това да бъдат сключени на друга среща на върха между Тръмп и Путин в Будапеща. В последствие, срещата беше отменена.

Първата сделка се очакваше да бъде за по-широките условия на мирно споразумение. След срещата със Зеленски Тръмп публикува в социалните си медии, че Русия и Украйна трябва просто да приемат настоящото статукво и да спрат боевете. Тъй като Тръмп отново изглеждаше склонен да спре боевете в Украйна въз основа на компромис, това означаваше, че Киев ще загуби до 20% от международно признатата си територия.

Това е нещо, което Украйна и нейните европейски съюзници многократно са заявявали, че е неприемливо.

Втората сделка се предполагаше, че ще се отнася до рестартиране на отношенията между Вашингтон и Москва. Това е нещо, към което Тръмп се стреми от известно време и предполага, че е малко вероятно скоро да се появят по-строги санкции срещу Русия и нейните посредници, включително Индия и Китай.

Русия продължава натиска си за територии

Дотук – зле за Украйна. Но това не беше случаен резултат, който можеше да се развие и в другата посока, в зависимост от капризите на Тръмп. Откакто президентът на САЩ промени подхода си към войната в края на септември, Кремъл внимателно подготви почвата за сближаване между двамата президенти – със смесица от загриженост, заплахи и добра доза ласкателство.

Целта на това сближаване обаче не е по-добра мирна сделка за Русия. Путин със сигурност знае, че това е нереалистично. По-скоро изглежда, че основната цел на Кремъл е била да си купи повече време, за да продължи сухопътната офанзива в Донбас.

Това се постига най-добре като се предотврати пълната подкрепа на САЩ за Украйна и нейните европейски съюзници. В този контекст интересен беше и изборът на място за потенциално решаваща среща на върха между Тръмп и Путин.

Не е възможно Путин да пътува до Будапеща, без да прелети през въздушното пространство на НАТО и през въздушното пространство на държави, които са поне кандидатки за членство в ЕС.

Това оказа сериозен натиск върху ЕС и НАТО да позволят на Путин да премине.

От друга страна, последният обрат в мнението на Тръмп, колкото и труден да е за Киев, не доближава Украйна до поражение. В Украйна мобилизацията е в разгара си и вътрешното производство на оръжие се увеличава. Украйна е допълнително подпомогната от ангажимента на повече от половината държави-членки на НАТО да доставят на Киев повече американски оръжия.

Има три ключови извода от дипломатическата суматоха през последните няколко седмици.

Първо, въпреки цялата врява на Путин, заплахата за доставка на ракети „Томахоук“ на Украйна очевидно имаше ефект. Путин направи опит да се свърже с Тръмп, като по този начин разкри очевидна уязвимост от страна на Русия. Второ, и това едва се нуждаеше от потвърждение, Тръмп не е надежден съюзник на Украйна. Той очевидно не се е отказал от възможността за сделка между САЩ и Русия, включително такава, сключена зад гърба и за сметка на Украйна и европейските съюзници.

И накрая, Зеленски може отново да е в отчаяние след последната си безплодна среща с Тръмп, но Украйна определено не е победена.

В края на краищата Тръмп беше прав, че Русия е нещо като хартиен тигър и Украйна все още може да спечели тази война или поне да договори приемливо споразумение. Докато Европа не се намеси, ключът към това остава в Белия дом.

The Conversation/Превод:SafeNews