Турският президент Реджеп Тайип Ердоган стана поредната известна фигура, считана за близка до Владимир Путин, която привидно обърна гръб на руския лидер.

Спирането на разширяването на НАТО беше една от причините, които Путин посочи за инвазията си в Украйна, но руският лидер сега е изправен пред още по-голям съюз. В него вече ще има 32-ма членове,  вместо предвоенния блок от 30, тъй като Ердоган вдигна ветото си от членството на Швеция в съюза. Сега тя ще се присъедини към Финландия в изоставянето на десетилетия неутралитет.

Внезапният обрат на Ердоган идва малко повече от две седмици, след като Евгений Пригожин организира бунт срещу руския президент. Действията му следват и примера на друг лидер, който показа своята солидарност с Путин, унгарският Виктор Орбан.

„Ердоган може би е заключил, че залагането на Путин след бунта не е чак толкова мъдро“, казва сътрудникът на Атлантическия съвет Даниел Фрид в коментар за Newsweek, добавяйки, че събитията от 24 юни са сигнал за „слабост на режима“.

Турският президент върви по тясната граница между противопоставянето на руската инвазия в Украйна и поддържането на близки връзки с Путин, дори рекламирайки „специалните отношения“ на страната си с руския лидер.

Ердоган отказа да се присъедини към санкциите на Запада срещу Москва (докато Киев използваше турски дронове срещу руските сили). Той също така помогна на ООН да посредничи с Русия за възобновяване на износа на зърно от Украйна, предотвратявайки потенциална световна хранителна криза.

„Турция никога не е била съюзник във формален смисъл, но не се е присъединила към ембаргото срещу Русия и е била основен търговски партньор“, обяснява Тимур Куран, професор по политически науки в университета Дюк в Северна Каролина.

„Турция унижи Русия“

Куран казва, че е забележително, че Ердоган е одобрил присъединяването на Украйна към НАТО и, че е  позволил на украинския президент Володимир Зеленски да се завърне от Турция с командири на бившия украински гарнизон в Мариупол (Русия каза, че този ход нарушава споразумението за размяна на затворници от 2022 г. ), както и, че се отказа от възраженията си срещу влизането на Швеция в НАТО, „всичко за 72 часа“.

„Чрез тези ходове и други, Турция унижи Русия много видимо, отново се обвърза със Запада и запази НАТО единна в противопоставянето си на руския експанзионизъм“, казва Куран пред Newsweek. „В този процес това усложни изолацията на Русия.

Като една от 31-те членки на НАТО, Турция има право на вето, за да блокира присъединяването на всяка страна, както и Унгария, която преди това беше на страната на Анкара, възразявайки срещу кандидатурата на Стокхолм. Оттогава Будапеща даде знак, че ще даде зелена светлина.

Премиерът на Унгария Виктор Орбан, смятан за най-големия съюзник на Путин в рамките на ЕС, нарече Зеленски „противник“ седмици след като руските сили нахлуха в Украйна през февруари 2022 г. Той критикува санкциите срещу Русия и правителството му се въздържа от доставка на оръжие на Украйна. Междувременно Русия осигурява на Унгария енергийни ресурси и участва в изграждането на новата атомна електроцентрала Paks II.

Но през март заместник-председателят на унгарския парламент Чаба Хенде обяви, че се очаква Будапеща да гласува в подкрепа на членството на Швеция в НАТО.

„Смесени съобщения“

Путин не само губи съюзници в международен план, но и във вътрешното пространство, както се вижда от краткотрайния бунт на Пригожин в края на юни. Издигането на шефа на „Вагнер“ до човек, който получава държавни средства на стойност милиарди долари, се дължеше на близките му отношения с Путин, чийто авторитет той сега оспори.

Даниел Фрид от мозъчния тръст на Атлантическия съвет, базиран в САЩ, отбелязва, че Ердоган е отговорил много по-сурово на опита през 2016 г. да бъде свален от власт. Десетки хиляди хора бяха арестувани след неуспешния опит за преврат. За разлика от това Путин се срещна с Пригожин на 29 юни, след похода на последния към Москва, според Кремъл.

„Реакцията на Ердоган на неуспешния преврат в Турция през 2016 г. не показа толкова смесени послания“, припомня Фрид.

През юни Путин отстрани един от най-големите си медийни съюзници, Сергей Михайлов, от поста му на ръководител на държавната информационна агенция ТАСС.

Институтът за изследване на войната (ISW) предположи, че Кремъл е „недоволен от медийното отразяване на въоръжения бунт на групата „Вагнер“ и подчертава продължаващото значение на лоялността към Путин над професионалните постижения“.