Най-лошите сценарии се натрупаха през летните месеци. Министърът на икономиката на Германия предупреди за „катастрофално“ затваряне на промишлени предприятия, развалени вериги за доставки и масова безработица. Президентът на Франция призова гражданите да намалят отоплението. Испания попита защо страни, които не са се пристрастили към руския газ, трябва да спасяват съседите си, които са им изнасяли лекции за фискална дисциплина в миналото.

Междувременно бившият руски президент Дмитрий Медведев радостно прогнозира, че европейците ще „мръзнат в домовете си“, защото не са помислили за последствията от подкрепата си за Украйна. „Студът идва скоро“, каза той заплашително през юни миналата година.

Но „Генерал Фрост“ далеч не беше толкова зъл

Европейският съюз навлиза в последния месец от метеорологичната зима през 2023 г., а знаците стават все по-ясни, че членовете му са преживели историческа криза. И то не само защото „Генерал Фрост“ се оказа по-мек противник, отколкото Медведев прогнозира.

В рамките на осем месеца след като руските войски стъпиха на украинска земя, блокът от 27 европейски държави замени около 80% от природния газ, който купуваше от Русия, чрез бързо изграждане на нова инфраструктура за течен природен газ, намирайки креативни начини за взаимно подпомагане при недостиг и успешно следване на политики за пестене на енергия.

Нидерландия

Нидерландия , например, най-големият производител на природен газ в ЕС, разчиташе на руски газ за 15-20% от доставките си, докато закриваше огромното си находище в Гронинген, но удвои капацитета си за внос на втечнен природен газ със съоръжения за съхранение и регазификация в Ротердам и Еемсхафен .

Страната използва допълнителния капацитет, за да отговори на вътрешното търсене, което успя да намали с 22% в сравнение със средните стойности за предходните години, и да достави излишъкът от газ на Чехия, Германия и Франция. Както навсякъде другаде, потребителските цени на енергията скочиха, но бяха субсидирани и ограничени.

„Имаше момент миналата есен, когато се притеснявах, че някои европейски правителства ще отговорят на кризата, като приоритизират собствените си енергийни доставки и спрат да споделят със съседите си, което би било икономически и политически опустошително“, казва Симоне Талиапиетра, енергиен експерт в базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel, пред The Guardian.

Но Европа успя да избегне изкушението на протекционизма и успя да запази вътрешния си пазар непокътнат

Спот цените на газа паднаха до около 55 евро за мегаватчас (MWh) в понеделник, на ниво, запоследно наблюдавано преди началото на войната през септември 2021 г.

През цялата минала година търсенето на газ в Европейския съюз е било с 12% по-ниско от средното за периода 2019-2021 г., изчислява Bruegel.

Германия

Германия, която винаги е била обречена да носи тежестта на усилията на Путин за газово изнудване поради силната си зависимост от износа на енергия от Русия, успя да използва 14% по-малко газ през 2022 г., отколкото е правила средно през годините от 2018 до 2021 г.  Тя навлиза във февруари с резервоари за съхранение на газ, пълни с 80% в сравнение с 36% в този момент миналата година.

Въпреки че високите цени на газа се отразиха на германската индустрия, щетите досега не са катастрофални. Докато БВП в най-голямата икономика в Европа спадна с 0,2% от октомври до декември, правителството миналата седмица подобри прогнозата си за следващата година, прогнозирайки, че рецесията ще бъде „по-кратка и по-лека“ от очакваното.

Скандинавските държави

Скандинавските страни бяха още по-успешни в намаляването на потреблението на газ, като Дания намали общото търсене  за производство на електроенергия, промишленост и битово отопление с 24%, Швеция с 36% и Финландия с мощните 47% (въпреки че природният газ представляваше само 5% % от общите му енергийни нужди).

Испания

Миналото лято някои южноевропейски държави първоначално сигнализираха за нежелание да споделят поравно тежестта на спестяването на енергия. Испания се съгласи на 7-8% намаление на потреблението на газ, след като аргументира, че единната цел от 15% просто не е справедлива за страни, които като нея не са силно зависими от руския газ и които са си „написали домашното“, когато става дума за диверсифициране на енергийните доставки.

И все пак през юли ръководеното от социалистите коалиционно правителство обяви серия от мерки, предназначени да помогнат за намаляване на потреблението на енергия в страната и използването на руски петрол и газ. Много от инициативите се основаваха на пестеливост и здрав разум.

Мерките, които ще останат в сила до този ноември, поставят строги ограничения за температурите на климатизацията и отоплението в обществени и големи търговски сгради.

Съгласно указа отоплението в търговски центрове, кина, театри, гари и летища не трябва да се настройва над 19C през зимата, а климатиците не трябва да се настройват под 27C през лятото.

В резултат Испания в крайна сметка постигна самата цел, към която не беше склонна да се ангажира: между август и ноември страната намали търсенето си на природен газ с 15% в сравнение с нивото на потребление за същия период през последните пет години.

Франция

Във Франция усилията за пестене на енергия се превърнаха в трудна битка, тъй като няколко ключови френски ядрени реактора бяха в процес на ремонт тъй като те бяха необходими повече от всякога.

От началото на май до края на октомври около половината от 56-те реактора на Франция бяха изключени поради ремонтни дейности, превръщайки страната от най-големия износител на електроенергия в Европа в нетен вносител. Една от страните, увеличили износа на електроенергия за Франция през този период, е Германия, която от своя страна внася повече газ от западната си съседка.

След като френските местни власти бяха подготвили планове за действие в извънредни ситуации за най-лошия сценарий на прекъсване на тока през декември, ситуацията се стабилизира. До средата на януари 73% от ядрения флот на Франция беше отново в експлоатация, което й помогна да си върне мястото на най-големия износител на електроенергия в ЕС.

Когато ядрените централи изпитваха затруднения, възобновяемите енергийни източници се притекоха на помощ. Според анализ на мозъчния тръст Ember Climate Европейският съюз през 2022 г. е черпил 22% от своята електроенергия от слънчева и вятърна енергия, като възобновяемите енергийни източници надминават газа за първи път.

Швеция

Забележително е, че Швеция, с енергиен микс, отдавна доминиран от ядрена и водноелектрическа енергия, стана най-големият износител на електроенергия в Европа през 2022 г., продавайки 20% от продукцията си в чужбина – отчасти благодарение на бързия растеж на вятърната енергия на сушата.

Сега вятърът е третият по големина източник на електричество в Швеция и е планирано да се разшири още повече. Капацитетът на вятърната енергия на Финландия се е увеличил със 75% само миналата година, позволявайки на страната да увеличи енергийната самодостатъчност „с наистина добри темпове“, казаха служители.

Плановете за разширяване на производството на възобновяема енергия всъщност бяха радикално ускорени от енергийната криза и в трите скандинавски страни, като сега се прогнозира, че вятърната и слънчевата енергия на сушата ще се удвоят повече от 2030 г. и вятърът ще бъде доминиращият източник на енергия.

В крайна сметка решението на Владимир Путин за енергийната война ще помогне на Швеция да произведе 65% от енергията си от възобновяеми източници до края на десетилетието, Финландия 51% и Дания 55%.

Полша и България

Една година на преосмисляне на енергийните доставки не направи Европа по-чиста в целия блок. В Полша, която все още разчита на въглища за голяма част от нуждите си за отопление, правителството въведе надбавка за въглища и замрази цените на електроенергията за отделните домакинства. След като малките и средните предприятия се бореха със сметките за енергия, многократно по-големи от тези през предходните години, правителството въведе замразяване за тях.

Кризата доведе до забавяне на плановете в много страни за постепенно премахване на въглищата, като въпросът се изплъзна още по-надолу в дневния ред в Полша, докато в България депутатите гласуваха наскоро за отлагане на плановете за постепенно премахване на въглищни централи.