Б ившият член на елитния отряд „Тюлени“ от ВМС на САЩ, който произведе фаталния изстрел срещу Осама бин Ладен, изпитва съжаление само за едно: че чудовището от „Ал Кайда“, убито с три куршума в главата, е било погребано в морето.
„Бих го обесил на някой мост в Ню Йорк, за да го видят всички, и бих оставил местните да се разправят с него“, споделя Робърт О’Нийл в ексклузивен разказ за The Post. Пенсионираният член на „Екип Шест“ предава детайлна хронология на операция „Копие Нептун“, разиграла се преди 15 години в тайния комплекс в Аботабад, Пакистан. Той разкрива и мотивите, които са движели екипа му – споменът за жертвите от 11 септември.
„Мислехме за самотната майка, която е оставила децата си на училище във вторник сутринта, а час по-късно е скочила от Световния търговски център, притискайки полата си в последен акт на човешко достойнство. Тя не трябваше да преживява това.“
Navy Seal who killed bin Laden 15 years ago today recalls the mission and the 9/11 motivation: ‘I just shot that f-ker in the face’ https://t.co/qxHctBYJ7T pic.twitter.com/mM1zeCZvhB
— New York Post (@nypost) May 2, 2026
Подготовката: „Това не е учение“
Разбрахме за свръхсекретната мисия три седмици преди изпълнението ѝ. Първите думи бяха: „Това не е учение, това е реалност.“
Първоначално информацията беше оскъдна: открит обект в къща в планинска долина, който трябва да бъде иззет. На въпросите ни „Какво е това?“, „В коя държава?“ и „Каква подкрепа ще имаме?“, отговорът винаги беше един и същ: „Не можем да ви кажем.“
В петък ми казаха да се прибера и да прекарам време с децата си, а в неделя да се върна за брифинг. Когато разбрах, че на него ще присъстват вицепрезидентът и министърът на отбраната, си казахме: „Какво, по дяволите, става тук?“
Брифингът се проведе при строга охрана в базата „Чери Пойнт“. Казаха ни директно: „Това е най-близкият момент, в който сме били до Осама бин Ладен.“ Изготвихме перфектен план и репетирахме денонощно върху макети. Използвахме специални хеликоптери Black Hawk, за чието съществуване вероятно дори президентът Обама не знаеше.
Osama bin Laden’s killer reveals special gift he gave the CIA analyst who found 9/11 mastermind https://t.co/03ZUmVkryW pic.twitter.com/TMOMijgRuT
— New York Post (@nypost) May 2, 2026
Проклятието, което се сбъдна
Един ден шефът ми попита: „Кое е най-лошото нещо, което може да се обърка?“ Най-младият колега отговори: „Хеликоптерът да се разбие в предния двор на бин Ладен.“ Погледнахме го с досада, че ни носи лош късмет, но точно това се случи.
Знаехме, че това може да е еднопосочна мисия. Не се страхувахме от смъртта, бяхме подготвени за нея. Не търсехме слава. Преследвахме бин Ладен заради онези американци, които първи се изправиха лице в лице с „Ал Кайда“ в онази вторник сутрин – пътниците от полет 93.
Най-трудното беше сбогуването. В деня на заминаването 3-годишната ми дъщеря опаковаше куфарче с „Hello Kitty“ и ми каза: „Тате, като се върнеш, ще ме водиш на почивка.“ Трябваше да я целуна и да я погледна в очите, вярвайки, че никога няма да я видя отново. Бившата ми съпруга нямаше представа къде отивам.
В леговището на звяра
Чакахме „зелена светлина“ в Джалалабад. Искахме пълна тъмнина. Полетът до Аботабад продължи 90 минути – време, в което Пакистан можеше да ни свали всеки момент. Имах едно правило: пазя последния куршум за себе си. Нямаше да ме хванат жив в пакистански затвор.
Всичко се случи за девет минути. Кацнахме в 00:30 ч. Първият хеликоптер се разби. Спомням си как погледнах шестметровата стена и покрива на къщата и си помислих: „Е, май започваме войната оттук.“
Влязохме в къщата. Работехме в пълна тишина, разчитайки само на жестове. На стълбите се натъкнахме на Халид бин Ладен, сина на Осама. Един от колегите му прошепна на арабски „Ела тук“. Той се обърка, показа се с пистолет и беше елиминиран.
Navy Seal who killed bin Laden 15 years ago today recalls the mission and the 9/11 motivation: ‘I just shot that f–ker in the face’ Everything I had ever known, everything I planned, just changed drastically. https://t.co/6ZN6T1gEte pic.twitter.com/5zxkFkx6Iv
— UnfilteredAmerica (@NahBabyNahNah) May 2, 2026
Срещата лице в лице
Стигнахме до третия етаж. На върха на стълбите имаше завеса. Погледнах обувките си и си помислих: „Добре, сега ще се взривя, поне да приключваме с това чакане.“
Минахме през завесата. Пред нас бяха съпругите на бин Ладен. Колегата ми се завъртя наляво, аз надясно и там, на метър от мен, стоеше той. Познах го веднага. Беше много кльощав, с посивяла брада. Ръцете му бяха върху раменете на жена му Амал. Възприех го като заплаха – можеше да носи жилетка с експлозиви.
В „Екип Шест“ стреляме два пъти в главата. Направих го. Той се свлече до леглото. В този момент всичко, което бях планирал и знаел, се промени.
Докато отмествах съпругата му, видях 2-годишния му син Хюсеин. Като баща веднага си помислих: „Защо трябваше дете да вижда това?“
Пътят към дома
След като го убиеш, той е твоя отговорност. Трябваше да измия лицето му, да го фиксирам и да го снимам за идентификация. Един от колегите ме попита: „Добре ли си, братле? Отивай да събираш компютрите. Току-що уби бин Ладен, животът ти се промени, сега се връщай на работа.“
Това ме свести. Чухме по радиото кодовата дума: „Джеронимо, Джеронимо, Джеронимо“. Бин Ладен беше мъртъв.
Предстояха ни още 80 минути полет обратно в напрежение. Когато пилотът най-накрая обяви с монотонния си глас: „Господа, добре дошли в Афганистан“, разбрахме, че сме оцелели.
