Промяната умря с невярната декларация на Кирил Петков за гражданството, със сглобката, с Борисов… Това пише в свой коментар Елена Гунчева-Гривова.
SafeNews го публикува без редакторска намеса:
Вече дори надежда не се усеща. Поредните избори. Погнусата е пълна. Никой не очаква промяна, а има само усещане, че нещо не е както трябва. Оптимизмът си отиде заедно с големите протести отпреди три -четири години, когато дори по-корумпирани и девиантни хорица яхнаха протестите и станаха новите управляващи. И от търкалящи се по улиците в протести за оставка на Борисов и Гешев, се прегърснаха с Борисов и станаха дори още по-лоши.
Вече и уличните кучета знаят, че на територията се случва това, което САЩ реши, а суверенитетът остава само думичка в речника, без пряко приложение в България
Сменят се един и същи вид кукли на конци, създадени и контролирани от Козяк. След толкова много избори последните три години, надали някой има илюзията, че промяна ще има. Промяната умря. Умря в момента, в който новите политици яхнаха протестите и забравиха за какво протестираха хората. Промяната умря с невярната декларация на Кирил Петков за гражданството. Промяната умря със сглобката. Промяната умря с връщането на Борисов на бял кон. И реалността стана още по-кална и сива.
А справедливост няма. Това е, което най-много тежи на народа ни – ограбиха държавата, ограбиха пенсионерите, ограбиха икономиката, ограбиха селското стопанство, ограбиха горите, водите, земите. Ограбиха всеки един българин. И наказани няма. Африканска корупция с право, което е като врата в полето. Право на силата, а не сила на правото.
Колко много надежди бяха убити тук!
Надявахме се на Слави Трифонов. Надявахме се на Лаура Кьовеши. Надявахме се на Кирил Петков, надявахме се на Мая Манолова, на Хаджигенов и Бабикян, на Настимир Ананиев, на Костадин Костадинов, на кого ли още не. Получихме още много от същото.
Надявахме се, че може да има пряка демокрация, въпреки здравия разум, който ни подсказваше, че както са ни захапали, няма да ни пуснат заради едни подписи. Надявахме се на Конституционния съд, въпреки здравия разум, който ни подсказваше как се избират хората там. Надявахме се по едно време дори на Европейския съюз да озапти крадливите ни и некадърни политици, но се оказа, че Европа има същият проблем като нас – крадливи и глупави лидери.
Сега чудеса не знам кой очаква
Гледам дори преговорите за служебния кабинет – някак си вяло, никой не се интересува, никой не си представя, че ще има нещо положително, просто да се избута до изборите, след изборите – да се избута до следващите предсрочни избори.
И кога ли ще разберем, че методиката и системата са погрешни. И докато ги повтаряме, резултатът ще бъде един и същ.
Колко още предсрочни избори и сменящи се постоянно нефелни правителства можете да понесете?
