Във връзка със скандалите около водната криза, извънредното заседание на Народното събрание, свикано по спешност от Делян Пеевски по повод безводието и заплахата на плевенчани, че „ще обърнат държавата“, SafeNews потърси за коментар проф. Румен Гечев.
Ето какво сподели професор Гечев:
SN – Защо държавата реши да се събере да решава водната криза след дъжд качулка – когато плевенчани утре се канят да обърнат държавата. Не можеше ли превантивно да се действа по ремонта на водопровода „Черни Осъм“? Все пак метеоролозите предупредиха, че предстои 10 години засушаване у нас и на Балканите.
Р.Г. – Защото държавата няма никаква програма за развитие, изградена върху някаква логическа система от приоритети. И сегашното правителство, събрало орел, рак и щука, не може да даде смислено обяснение какво смята да прави за възстановяване и развитие на българската индустрия, селско стопанство, да не говорим за някакви съвременни технологии. Когато няма естествен интелект в управлението, няма как да внесем изкуствен интелект. Примерите са много и драстични: в туризма привличаме бедни и безработни от Запада“; златните ни залежи и др. ценни метали се изнасят необработени – концесионерите печелят милиарди, а за нас остават жалки трохи; гламави и раболепни политици съсипаха няколко стратегически проекта за транзит на газ и петрол, поставяйки ни в тежки икономически и геополитически зависимости. ;
Но това е само върха на айсберга. Какви тръби, какво водоснабдяване?
Да припомним, че към 1990 г. напоителната система на България покриваше 11 милиона декара обработваема земя, a сега са останали само около един милион декара. ,Реформаторите“ нарязаха тръбите и заедно с оборудването от помпените станции и ги продадоха за жълти стотинки. А за какво земеделие може да става дума без напояване? Неудържимо става положението и с водопроводната мрежа за питейна вода. Стотици хиляди сънародници от градове и села буквално се борят за оцеляване в условия, които са по-лоши от военно-времевите години.
Няма национална програма за водопроводите
Няма как за месец или година-две да се възстанови рухващата водопреносна система, при която специалистите казват, че губим по трасето над 60% от питейната вода. Все още няма никаква национална програма – финансово, кадрово и технологично осигурена, която да ни даде представа в какви разумни срокове този жизнено важен проблем ще бъде решен.
Работи се на парче, често с решения-еднодневки, които остават паметници на управленското малоумие. Като например, “ту-туу” решението за нов тръбопровод за Перник, който погреба над 20 милиона лева, а се е ползвал само двайсетина дни през 2020 г. Там парадокса е, че уж аварийният тръбопровод минава през “Мало Бучино”, пък казват, че донесъл “големи комисионни“.
Неглижиране на обществения интерес
Примерът с трагичното развитие на водната криза в един емблематичен град като Плевен е още по-голямо доказателствата за неглижирането на обществения интерес в полза на шепа крадливи негодници на местно и на национално ниво. Да, можело е да се работи по водоснабдяването на града през последните години, но парите са насочвани към нечии джобове. Да припомним как едни 500 милиона държавна пара беше открадната уж за ремонти на язовири. А няма ремонти, нито читави язовири, но има къщички за гости у нас и в Барселона, златни кюлчета, феноменално забогатели, нови обръчи за крадене и т.н. С други думир вместо работа по спасителния проект “Черни Осъм”, плевенчани са жертва на проекта “Черна касичка”.
SN- Изглежда властта е съсредоточена само върху спекулата и въвеждането на еврото и изпуска важни моменти от живота в държавата. Докъде може да ни доведе това?
Р.Г. – Управляващата ни, не подлежаща на разумно обяснение коалиция, пет пари не дава за задълбочаващите се проблеми на нацията. За тях е важно да слугуват качествено на господарите от Вашингтон, а напоследък с приоритет към Брюкселските урсули. Еврозоната е затънала в огромни дългове и дефицити, почти половината от централните банки на страните-членки години наред отчитат загуби. На практика от десетина години почти няма никакъв икономически растеж, даже немската икономика, от която зависи накъде духа вятъра, бере душа.
Про-Бандеровската мания на “урсулите” вкара ЕС в каскада от санкции срещу Русия, които съсипват европейската икономика, а Русия година след година бележи растеж от 3-4% годишно. За да се реализира налудничавата Брюкселска инициатива да похарчим 800 милиарда евро за ускорено въоръжаване, Европейската централна банка ще емитира или ще гарантира колосални заеми. Кой ще ги плаща – ами членовете на Еврозоната, кой друг? И тъй безразсъден акт би довършил икономически ЕС, към тези заеми ще трябва да добавим и заемите за покриване на бъдещи бюджетни дефицити и съответно дългове на “дебелите котки”. Ето затова ЕЦБ и Брюксел си затварят очите за статистическите уйдурми на клетото ни правителство. Защото страна като България, която е отгладувала формално доброто състояние на държавните финанси, е идеален и добре дошъл платец.
Рискът е неприемлив за България
Няма нито едно сериозно икономическо изследване, което да доказва, че българската икономика, която по всички показатели за пазарна конкурентоспособност и жизнен стандарт е на опашката на ЕС, ще спечели от влизането в еврозоната. Даже Управителният съвет на БНБ и нейният Управител, най-нагло отказват да обсъдят и одобрят анализите на собственият си екип експерти в БНБ. Защото експертите бяха написали, че рискът за България е неприемлив. Няма анализ и от Министерство на финансите, нито от правителството. Вкупом си измиха ръцете, като прокараха решението през колективните органи – МС и Народно събрание с надеждата, че няма да носят юридическа отговорност. Дали? Изглежда вече сме въвлечени в поредна авантюра с предизвестени тежки последици.
SN – При тези условия предвиждате ли нови избори наесен, както някои анализатори твърдят?
Р.Г. – Отдавна съм се отказал да правя прогнози, защото в България сега логиката и здравия разум са безпомощни да предвидят каквото и да било. Вижте сами в какво положение сме сега: правителството – кадрово, политически, тактически и стратегически е подчинено на някакъв председател на опозиционна партия. Сиреч, уж избрани едни, а управляват други. В тази опозиция уж са най-големите евро-атлантици, а водачите на евро-атлантизма САЩ и Великобритания са ги намагнитили и техните правителства твърдят, че тази нова опозиция се ръководи от крупни корупционери.
Пътната ни инфраструктура е трагична, а за водоснабдяването няма адекватно понятие. Чуждите инвестиции продължават да се сриват, у нас няма нито един крупен инвеститор. В търговските вериги над 80% от стоките са вносни, а износа ни се срива. Такова правителство не би следвало да остане на власт нито един ден. Но…дали ще има избори пак зависи от външни, а не от наши-български си фактори. Развитието на гео-политическата обстановка сякаш дава надежда, че ще играе голямата метла в Брюксел Въпросът е не дали, а кога. И тогава магнитното поле най-после ще се задейства…
SN– Знам, че имате изкушение към геополитиката, затова ще Ви попитам – как четете като икономист разговорите за траен мир между Русия и Украйна под егидата на Белия дом. Възможно ли е това в близките една – две години? И може ли България да бъде въвлечена във война срещу Русия заедно с Турция? Такъв бил, дочуваме, планът на Лондон.
Р.Г. –Така е, защото няма как да се разбере геополитиката без да се познават в детайли развитието на икономиката, движението на паричните потоци и ресурсните баланси. Нали не си правим илюзии, че войните са водени заради “хубавата Елена”, за чистата раса или примерно заради демокрацията в Ирак. Не само за мен не подлежи на съмнение зависимостта максимата, че политиката е концентриран израз на икономиката. Винаги става дума за пари, за много пари. Даже владеенето на природни ресурси е пак заради парите, в каквито те се превръщат в крайна сметка. Затова в Украйна бе организиран преврат, докарал на власт неонацистки елементи. Те бяха използвани за въвличани във война на два славянски народа, целяща икономическо и политическо съсипване на Русия с цел- безвъзмезден или евтин достъп до нейните ресурси. Затова в тази война бе впрегнат значителна част от потенциала на НАТО – пряко и косвено. И очевидно, НАТО губи тази война на територията на Украйна.
Развитието на ситуацията от последните дни показва, че правителството на САЩ оттегля подкрепата си от усилията на основните военнолюбци – Великобритания, Франция и Германия. Защото Италия дава сигнали, че е усетила накъде духа вятъра. А без американците, шансовете на „урсулите„ са никакви. Всъщност, затягайки войната, те постилат килима на руската армия към Одеса и Харков. А последиците от това ще доведат неизбежно до много сериозни геополитически промени в Европа и не само.
Дано не бъдем въвлечени в някаква геополитическа касапница
От българското правителство и от НС зависи дали ще бъдем въвлечени в някаква заключителна касапница. И тъй като, според лидера на НАТО- САЩ, победителят е предизвестен, то победените ще ги чака тежка участ. И не само в загуба на жива сила, но да не чуе дявола, може да има и териториални последици. Ще бъда безкрайно щастлив, ако бъркам.
Очевидно резервите от жива сила на Украйна се изчерпват и войната не би могла да продължи повече от 3-4 месеца, ако не бъдат въвлечени военни подразделения от Източна и Западна Европа. Въобще не съм сигурен, че управляващият ни слугинаж е в състояние да каже НЕ, срещу наше евентуално участие в подобно безумие. Да разчитаме само на надежди е крайно опасно. Затова безхарактерния, продажен и послушен нашенски слугинаж трябва да бъде изритан от властта. Нямаме право заради затънали в кражби, офшорни сметки и зависимости политици, да рискуваме бъдещето на страната си!
Нора Стоичкова
