Историкът проф. Пламен Павлов отбеляза значението на 3 март като ден на националното единство и свободата на България, подчертавайки ролята на Априлското въстание и Българското опълчение за Освободителната война и призова за по-осъзнато отбелязване на революционните заслуги на предците ни.

 „Геополитиката е водеща както през XIX, така и през XXI век. Но не бива да забравяме, че без Априлското въстание тази война нямаше да се състои. То беше детонаторът на Източната криза“, подчерта той.

Той припомни значението на Цариградската посланическа конференция и последвалата Руско-турска освободителна война, като акцентира върху ролята на Българското опълчение.

„Най-важно за нас е участието на българското опълчение, израз на националното ни единство“, посочи историкът.

Сред близо 7200 опълченци е имало представители на всички възрасти и обществени слоеве, от Северна България, Македония, Добруджа и Моравско.

Приносът на въстаниците и опълченците не е забравен, но не се осмисля достатъчно.

„Наближават 150 години от Априлското въстание. Не виждам на държавно ниво необходимата подготовка. Този ден трябва да бъде официализиран като ден на българската революция, която доведе до Освободителната война“, заяви проф. Павлов.

Той подчерта, че боевете при Шипка са символ на Освобождението, макар решаващи да са били и сраженията при Плевен и Елена–Златарица.

„Шипка е ключът към освобождението, олицетворение на саможертвата и националното единство“, каза историкът.

SafeNews припомня, че денят на Освобождението на България от османско иго – 3 март е националният празник на България от 1991 г. 

На тази дата е подписан предварителният мирен договор, останал в историята като Санстефански мирен договор,с който се слага край на Руско-турската война от 1877–1878 г. Той символично ознаменува Освобождението на България.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! Отбелязваме 148 години от Освобождението на България

Източник: NOVA