Проф. Николай Овчаров, ръководител от 25 години на археологическите разкопки в Перперикон, в специално интервю за SafeNews разказа за новостите, които посетителите могат да видят там. Една от тя е, че те буквално ще летят над сградите по специално повдигнати над 1.50-2 м. пасарелки-алеи.
SN: Проф. Овчаров, с какво ще бъде характерно археологическото лято на Перперикон?
Това ще бъде най-мащабната кампания на разкопките: четири месеца с 60 човека. Стана възможно, благодарение на предишното правителство в лицето на министър Асен Василев. Помогнаха и изключително много депутати, главно от ГЕРБ. Да не политизирам нещата, но без тях не може да се случи. Управляващите бяха убедени да направим отново програмата, която бяхме реализирали през 2021 г. за приоритетно финансиране на най-важните – от гледна точка на културно-историческия туризъм, дебело подчертавам – обекти в страната. Подчертавам го, за да не се бърка с научна стойност. Обектите не че нямат научна стойност, но имат и голямо значение за развитието на икономически изостанали региони. Става дума за Перперикон, за Хераклея Синтика в Пиринска Македония, която вече даде прекрасна статуя, страхотният римски град от императорския период Рациария край Видин, праисторическият култов център край Провадия, средновековният и късноантичен град Мисионис край Търговище. Всъщност това беше идеята през 2021 г. и две години под ред след това.
Макар пари да бяха планирани, по една или друга причина не бяха давани. И сега през 2024 г. най-сетне успяваме да повторим тази програма за приоритетно финансиране на най-важните за културно-историческия туризъм обекти в страната, подчертава проф. Николай Овчаров.
Тогава обектите бяха 6 – със замъка Вишеград, който като обект приключи. Така че в момента имаме 5 обекта за целево финансиране около 2 милиона лева. Исках да го кажа специално, защото е много важно. Моята идея по принцип е да има приоритетни обекти. Не става дума само за тези. Те дават своите резултати, но догодина може да има и още включени или пък някои да отпаднат, както стана дума за приключения обект Вишеград. Само това е начинът, по който ще можем да изградим разкрити обекти, които после могат да кандидатстват и по европейски проекти. Какъвто е примерът с Перперикон – досега са финансирани 4 проекта, подготвяме още 2. Така че това е смисълът за приоритетното финансиране от страна на държавата.
SN: Вашата кампания за Перперикон върви под надслов: „Ще излязат ли римски статуи и в Свещения скален град на траките?“. Какво ви дава основание за него?
Е, това е малко журналистическо заглавие. Ние не можем да знаем, какво ще излезе. Но защо да не излезе? Нима Вагалински знаеше, че в канализацията на Хераклея Синтика ще бъде сложена цяла статуя? Това е смисълът и това е интересната страна на археологията, че никога не знаеш, какво ще излезе. Но има логика в това, което съм го казал като заглавие. Защото секторът, в който ще работим, е почти изключително от късно-римската и ранно-византийската епоха. Става дума за южния квартал, в който работим от 2016 г. Там беше разкрита най-голямата ранно-християнска църква в Родопите, четиридесет метровата базилика, която по един от европейските проекти е реставрирана великолепно: с издигнати колони и всичко останало. В този южен квартал да си кажа откровено, когато започвахме работата през 2016 г., предполагах на базата на досегашния ни опит, че това ще бъдат сравнително празни зони, в които може би ще има тук-там някоя сграда.
Застрояването, което открихме в южния квартал ни изненада много. Освен базиликата, имаме доста монументални сгради, обяснява проф. Овчаров.
Там излезе и некрополът от 3-4 век от късноримския период – край главния път влизащ в Перперикон. Помните, от 2021 г. с тези осигурени средства, когато попаднахме на този некропол с досега 8 мавзолея ротонди, в които са били погребвани богатите граждани на Перперикон през този период. Сега ще разширим тази зона и се надявам, че ще попаднем и на още. Също така през 2022-23 година, през трудните години, когато бяхме изцяло финансирани от Община Кърджали, тогава успяхме да открием няколко антични храма пак от този период – от 3-4 в. късноримски. И тогава обясних нещо много интересно, че когато големите градове на Римската империя, включително тези, които са в близост до Филипопол и Адрианопол, Солун и т.н., там християнството е победило почти напълно през първата половина и средата на 4 в. Но в Родопите, в планината се наблюдава бум на езичеството.
Това е обяснимо, защото езичниците са търсели места, където да развиват своите култове, при положение, че във втората половина на 4 в. се стига до забрана на езическите култове в римската империя, разказва проф. Овчаров.
Ето защо ние обхващаме точно такъв един разцвет на езичеството от втората половина на 4 в. И малко преди да започне прочутата мисия на епископ Никита Ремесиански – 392-398 г., при която са покръстени Родопите. Много трудно всъщност са покръстени Родопите. Е, тази година продължаваме около тези храмове и ротондите. Целта е да се разкрие максимално отново от южния квартал на Перперикон, и най-вече зоната между акропола и голямата базилика. За да видим преди всичко градоустройството, но и има нещо съвсем практично. А то е, че Община Кърджали подготвя петия и шестия европейски проекти. Те са по тези закъснели средства, които всички чакаме да дойдат в България.
SN: По плана за възстановяване и устойчивост ли?
Точно така. Имаме идейно одобрение на тези 5-ти и 6-ти проекти. Въпросът е да разкрия напълно тези сгради през това лято, за да може през есента тези неща да бъдат детайлно планирани в проектите.
SN: Проф. Овчаров, какво могат да видят през този туристически сезон посетителите?
Всичко могат да видят. Той е напълно отворен. Вече казах за 3-ия и 4-ия проекти, които са на финала. Става дума за Посетителския център – един прекрасен дворец в подножието на Перперикон, който все още не работи. А нагоре вече по „Региони в растеж“ – това беше предишната голяма европейска програма, която завършва тази година, ще видят нов облик на Перперикон. Буквално ще могат да летят над сградите по специално повдигнати над 1.50-2 м. пасарелки-алеи. Те от една страна дават възможности обектите да се видят по-отвисоко, от друга страна не позволяват на хората да стъпват по паметниците. Едно от важните неща са поставените табели. Защото винаги сме получавали укори, че нямаме достатъчно табели. Сега имаме изключително много табели. Завършва се електрификацията, художественото осветление. Много неща могат да видят хората, идвайки на Перперикон.
SN: Проф. Овчаров, видимо страната ни е в политическа нестабилност. Как се отразява тя на вашата работа?
Лошо се отразява, като на всичко в страната. Няма какво да си кривим душата, това е очевидно за всички. Вече разказах току-що за перипетиите ни между 1920-24 година. Как през 2022 г. имахме планирани пари за финансиране и тогава едно недоразумение, така нареченият министър Наско Културата от четворната коалиция, спря тези средства. Нали си представяте, за какво става дума. Пари, които бяха планирани, никой не ги използва. Останаха си в бюджета. А в тези пари тогава също бяха включени и Хераклея Синтика, и Рациария, и всички други обекти, които, както виждаме, дават през 2024 г. чудеса, оценени от целия свят. Всеки може сам да прецени, какво сме пропуснали.
SN: Проф. Овчаров, като историк какви рискове виждате пред страната ни след тези турбуленции?
Точно като историк не мога да кажа. Защото съм се занимавал с миналото. Но все пак имам поглед върху настоящето. В историята човек наистина трябва да се отдръпне малко от злободневието на времето, за да разбере какво става. Още е твърде рано да се правят заключения. Ето, сега преди нашия разговор слушам за разцеплението в ДПС, създаването на две партии. Това, че Йордан Цонев току-що нарече ДПС етническа и че в нея се провеждат гонки на хора, които не са турци.
Ако е вярно това, което Йордан Цонев казва за етнизирането на ДПС, това е нещо страшно. Дано да не е вярно, подчертава тревогата си проф. Овчаров.
Защото ако е така, се оказва, че всички, което говорихме досега, е било мъгла. Всички смятахме, че това е моделът. Надявам се наистина да не е вярно, защото е много важно България да запази своя етнически мир. Аз работя в такива смесени райони – не само в Кърджали, но и в Търговище. Израснал съм в такива райони. Знам, какво е отношението между българи и турци. Надявам се да се намери начинът да не се стигне до подобно етническо разделение. Защото иначе ще потънем в това, в което нашите съседи от десетилетия се намират.
