Политическите перспективи пред новото Народно събрание и възможностите на управляващото мнозинство са във фокуса на анализа на политолога проф. Огнян Минчев. Той коментира очакванията към „Прогресивна България“, стила на управление и ключовите предизвикателства – както във вътрешната, така и във външната политика.
„Основният въпрос е как „Прогресивна България“ ще изпълни разнородните си обещания и в каква степен ще поеме отговорност за тях. Отговорите не трябва да бъдат общи, а конкретни – насочени към политики, намерения и механизми за реализация“, заяви той.
Той акцентира и върху начина, по който ще функционира 52-ото Народно събрание.
„Наличието на комфортно мнозинство създава предпоставки за своеобразна политическа хегемония, при която управляващите могат да прокарват решения без сериозна съпротива“, посочи проф. Минчев.
В този контекст той постави въпроса за стила на управление – дали мнозинството ще търси диалог и консенсус с опозицията, или ще наложи по-централизиран модел. Като исторически пример Минчев посочи 1997 г., когато правителството на Иван Костов се опита да разшири подкрепата чрез т.нар. „реформаторско мнозинство“.
По думите му подобен подход би могъл да бъде полезен и днес, особено при необходимост от конституционно мнозинство от 160 депутати за ключови институционални промени.
Според Минчев непопулярни мерки са неизбежни, най-вече в икономическата сфера, предвид международната обстановка и натрупаните вътрешни дефицити.
„Има нужда от реформи в държавните институции, които са отслабени от продължителната политическа криза след 2021 г.“, допълни политологът.
Минчев очерта рискове, свързани с евентуална промяна в позицията на България по ключови въпроси като войната в Украйна.
„Вече се наблюдава натиск от среди, близки до новото мнозинство, за ревизия на досегашната външнополитическа линия, което би могло да създаде напрежение в рамките на европейските и евроатлантическите партньорства“, отбеляза той.
Политологът коментира и ролята на България в контекста на възможни трансформации в ЕС и НАТО.
„Страната не може да си позволи пасивност, а трябва активно да участва в процесите на засилване на европейската сигурност, особено предвид геополитическата чувствителност на Балканите“, каза още проф. Минчев.
По отношение на вътрешнополитическата динамика той очерта два основни разлома, които ще продължат да определят политическия живот – противопоставянето между статукво и антикорупционни сили, както и геополитическото разделение Изток–Запад.
Проф. Минчев прогнозира, че резултатите от управлението на „Прогресивна България“ ще бъдат решаващи за изхода от предстоящите президентски избори.
„Ключов въпрос ще бъде дали може да се излъчи силен проевропейски кандидат, способен да се противопостави на кандидата на управляващите и да достигне до балотаж“, заключи той.
SafeNews припомня, че обратно броене до връчването на първия мандат за съставяне на кабинет вече тече. От „Прогресивна България“ потвърдиха, че именно Румен Радев е тяхната номинация за министър-председател на България.
В този сценарий той ще получи папката за съставяне на правителство от президента Илияна Йотова.
Източник: Фокус
