Бившият председател на Народното събрание и служебен премиер проф. Огнян Герджиков направи обстоен политически и исторически коментар в предаването „На фокус“, като върна лентата към началото на XXI век и постави паралели с днешната политическа ситуация в България.
Той започна с периода около 2001 година и идването на власт на Симеон Сакскобургготски, като описа тогавашната обществена атмосфера като силно приповдигната и изпълнена с очаквания.
Според него българското общество е посрещнало Сакскобургготски с голям ентусиазъм, заради международния му авторитет и символния му образ
Герджиков обаче отбелязва, че именно при подобни периоди на еуфория често следва разочарование. Причината според него е ясна – прекалено високите очаквания, които трудно могат да бъдат изпълнени в реалната политическа практика. Този цикъл на надежда и спад той определя като закономерен за българския политически живот.
Той си спомня и личния си път в политиката, когато заедно с други интелектуалци и университетски преподаватели влиза в управлението без сериозен политически опит. Герджиков описва този период като ентусиазиран, но и труден – хора с академичен профил се оказват в центъра на държавното управление с идеята да направят промяна. Именно тогава той е убеден да приеме участие в Народното събрание след разговор с Пламен Панайотов, който го убеждава, че моментът е ключов за страната.
„Ние бяхме ентусиасти. Една голяма част от нас нямаше политически опит, бяхме университетски преподаватели, но с доброто желание да направим нещо положително. Помня как дойде Пламен Панайотов да ме агитира за Народното събрание. Аз му казах, че не проявявам интерес към политиката и той каза да не мисля само за себе си, защото това е преломен момент за България. След десет дни приех”, разказва проф. Герджиков.
В коментара си той се връща и към фигурата на Симеон Сакскобургготски, като изразява мнение, че той би бил по-подходящ за президент, отколкото за премиер. Според Герджиков причината е в различния характер на двете роли – докато президентската позиция е представителна и символична, премиерският пост изисква силна оперативна и управленска енергия, каквато според него Сакскобургготски не е проявявал в достатъчна степен.
В разговора се прави и паралел с настоящата политическа сцена и появата на Румен Радев
Герджиков вижда известни сходства между обществените очаквания към нови политически фигури и „всенародния подем“, който е съпътствал други исторически моменти. Той изразява оптимизъм, че управлението, свързано с Радев, може да донесе стабилност, като подчертава значението на силната обществена подкрепа и личните качества на лидера.
В същото време той предупреждава, че търсенето на „спасител“ е дълбоко вкоренено в народопсихологията. Според него хората често проектират надеждите си върху конкретна фигура, но реалността рядко оправдава напълно тези очаквания. Затова Герджиков призовава за по-умерени нагласи, за да се избегне поредното разочарование.
Той прави и положителна оценка за управлението на Сакскобургготски, като отбелязва, че тогава икономиката се е развивала стабилно и държавата не е имала значителен дълг. В неговия прочит това е бил период на относително добро управление, въпреки политическите спорове около него.
В крайна сметка изводът на Герджиков е, че българската политика циклично се движи между надежда, високи очаквания и последващо разочарование – и че ключът към по-стабилно бъдеще е в по-реалистичния поглед към лидерите, а не в търсенето на митичен „спасител“.
Източник: Нова
