Професор Михаил Неделчев нееднократно е подчертавал, че езикът е неговата истинска родина. Той е сред създателите на СДС през 1989 година и член на Радикалдемократическата партия. Участва активно в Националната кръгла маса през 1990 година. Неделчев е утвърден литературен историк, публицист и обществен деец.

Езикът, писмената реалност и дистанцията към света

„Аз бих разширил тази формулировка. Бих казал, че осъзнавам света през писмената реалност“, обяснява той, когато е помолен да разтълкува думите „Езикът е моята родина“.

Според него именно писмената реалност създава необходимата дистанция, която позволява на човека да наблюдава по-ясно случващото се около себе си. „Това помага по някакъв начин човек да наблюдава леко от дистанция. Все пак писмената реалност е една обективна реалност, която ни дистанцира от широката реалност“, подчертава професорът.

Въпреки тази дистанция той признава, че хората остават дълбоко въвлечени в ежедневните политически и обществени процеси.

„Всички сме въвлечени, и то доста драматично. Но напоследък, тъй като вече остарях, не се вълнувам чак толкова много от текущите сюжети. Леко съм дистанциран, наблюдавам отстрани“, допълва той.

Срещи със съмишленици и „Биреният пленум“

Професорът разказва, че поддържа връзка със свои съмишленици от първите години на демократичните промени.

„Продължаваме да се събираме – първите радикалдемократи. Наричаме го „Бирен пленум“. Успяваме да не се скараме“, споделя Неделчев.

Болезнените раздели в СДС

На въпрос за най-тежките моменти в живота си той посочва вътрешните конфликти в СДС като едни от най-болезнените.

„В последните месеци на 36-ото Народно събрание възникнаха драматични сюжети. Хора, които бяха близки съмишленици, започнаха да дават интервюта и да пишат срещу мен и други членове. Това предизвика нашето напускане на СДС“, си спомня той.

По думите му именно тогава започва разпадът на „синята идея“.

„Разпадането на СДС на две части-така наречения Народен съюз и Съюза на демократичните сили, беше много тежък момент. Ние останахме по средата. Лично на мен тогава нещо ми се скърши и се върнах към моите професионални занимания“, заявява той.

Поглед към прехода и неговите оценки

Неделчев смята за сериозна грешка твърдението, че историята на демократичния преход започва едва от 1997 година.

„Някои наши съмишленици, които се включиха по-късно, смятат, че всичко започва през 1997 година – с голямата криза и идването на правителството на Иван Костов. От моя гледна точка това е груба грешка. Никой не може да унищожи ентусиазма, който цареше в първите месеци“.

За пропуснатите радикални действия и лустрацията

Според него една от ключовите слабости на прехода е липсата на по-решителни мерки. „Не направихме достатъчно радикални жестове. Например лустрация“, категоричен е той.

На въпрос дали това е било резултат от външен натиск или влиянието на Държавна сигурност, той отговаря:

„Държавна сигурност беше уплашена. Можеше да се случи. Вътре в самия СДС нямаше консенсус по този въпрос. Просто имаше едно желание да се върви на малки стъпки и тези малки стъпки да не бъдат радикални, да не се засягат интереси, икономически, и прочие.“.

Какво означава да бъдеш дисидент

Професорът уточнява, че никога не се е възприемал като класически дисидент.

„Дисидентът е човек, който гласно е заявил несъгласието си с публична акция. Аз не съм правил такива жестове като Желю Желев със своята книга, или като Вацлав Хавел, или Солженицин. Това са истинските дисиденти“, категоричен е професор Неделчев.