Преди дни беше представен първият том от мащабното научно издание „Народният съд в България (1944–1945). Герои и антигерои“, проект, който цели да осветли един от най-противоречивите периоди в българската история чрез документи и архивни данни, а не през идеологически тълкувания.
Народния съд е едно от най-дълбоките разделения
Народния съд е едно от най-дълбоките разделения в националната памет – между възприятията за правосъдие и разправа, както и между исторически факти и последващи политически интерпретации. Авторите подчертават, че целта им е да излязат извън черно-бялото тълкуване и да представят максимално пълна документална картина чрез архиви, казуси и биографични данни.
Ръководител на проекта е проф. Мартин Иванов, който обяснява, че задачата на екипа е преди всичко събиране и систематизиране на фактите.
„Ние знаем повече клишетата на политическите употреби, особено от последните тридесетина години, отколкото реално какво се е случило в рамките на Народния съд“, казва той. По думите му целта е да бъдат прегледани всички присъди и да се изгради база данни за над 11 500 души, преминали през процесите.
„Това е само началото“, допълва проф. Иванов, като уточнява, че проектът ще бъде публикуван в три тома, а бъдещите части ще включват и анализ на съдиите и обвинителите.
По думите му този проект има нелеката задача да събере и да подреди суровите факти, да събере и подреди имената на хората с техните биографии, които са били съдени от Народния съд. Предмет на третия том ще бъдат и съдиите – да видим кои са хората, които стоят от другата страна на съдебната барикада, допълни той.
„Има случаи на дъщери, които отричат бащите им да са били народни обвинители. Там събирането на биографиите, понеже става дума за около 500 – 600 човека, е малко по-лесно, но въпреки това е сериозно изследователско усилие да съберем тази информация и да я публикуваме. Веднъж публикувана, бихме могли да направим своите изводи. Имаме и друга цел – даже може би не си давахме сметка, докато не излезе първия том, че когато той излезе, някои хора успяха да установят какво се е случило с техните бащи и дядовци“, посочва той, подчертавайки колко чувствителна остава темата и днес.
В изследването се разглеждат различни категории осъдени –
военни, представители на държавната власт, местни и национални елити, както и хора, попаднали в процесите по лични конфликти и доноси.
Според проф. Иванов осъдените жени са сравнително малко и обикновено получават по-леки присъди, като най-често обвиненията са свързани с предаване на информация, довела до арести или репресии.
„Обвиненията към тях са предимно за предаване на властта на някаква информация, която е довела до арести и убийства. Те са съдени относително по-леко. Все пак става въпрос за едно все още много патриархално общество, в което жените по принцип се гледат с по-различно око“.
„Народният съд е само върхът на айсберга. През него минават 11 000 души, но това е един от епизодите на повече от десетилетие, може би 2 десетилетия, на политически репресии. Така че това, което виждаме в Народния съд, не задължително е представително на всички останали, които са минали през зъбните колела на тези репресии. Понеже това е единствената документирана фаза, нямаме информация кои са били по лагери, нямаме информация кои са избити без съд и присъда, поради това сме принудени да боравим само с данните от Народния съд. Това, което се вижда там, е, че има 3 групи. Първата група е на хората, които са участвали в борбата срещу комунистическата опасност – военни, жандармеристи, полицаи, висши чиновници – хора, които немалко от тях са вършили наистина чудовищни неща. Втората група е на нашия елит – национален и местен – хора, които наистина са естествените лидери на общността. На трето място са хората, попаднали случайно – заради човешки злоби и завист, междуличностниотношения, което само по себе си е най-страховито. Според мен това е най-голямата присъда спрямо всякакви нови опити да се спекулира с едва ли не някакъв нов Народен съд, от който се нуждаем ние днес“.
Авторите на проекта заявяват, че целта им не е политическа оценка, а събиране на максимално пълна историческа документация, която да позволи по-късно обективен анализ на събитията.
Източник: БНР
