Проф. Красимир Калинов, бивш член на ЦИК и експерт по изборното законодателство, изказа силни критики относно подготовката на изборите на 19 април 2026 г. Според него, реалният контрол върху честността на вота не се осъществява нито от Министерския съвет, нито от ЦИК, а от редица системни и организационни проблеми в изборния процес.
Къде е основният спорен момент
Основният спорен момент според Калинов е съставянето на избирателните списъци на база данни от НСИ, а не от актуалната база на ГРАО, която съдържа информация за всички български граждани с ЕГН.
„Нито Министерският съвет, нито ЦИК са в състояние да гарантират, че изборите ще бъдат по-честни или по-нечестни, защото законово това не зависи от тях. ЦИК ще се свърши работата и ще направи каквото трябва, но депутатите вече заложиха мина в изборния процес, когато решиха, че избирателните списъци ще се съставят на база на преброяването от НСИ. Това е върховна глупост! И тя ще доведе до много големи проблеми на изборите на 19 април“, посочи професорът.
Той подчерта, че президентското вето върху промените в Изборния кодекс, ограничаващи броя на секциите извън ЕС до 20, е било логично преодоляно, защото законът не изисква точно определен брой секции.
„Никой не им е отнел правото да гласуват, въпросът е до политическо решение“, посочи Калинов, като отбеляза, че трудностите за гласуващите в чужбина са преодолими за всеки, който желае да участва активно в изборите.
„Тези приказки, че се нарушавали правата на българите в чужбина, не са верни. Да, става малко по-трудно, но ако се изживяват като българи и като хора, които държат на страната си, ще направят това усилие. В Конституцията никъде няма заложени, че трябва и в най-забутаното място на света да разположим избирателна секция. Това се решава със закон – Изборния кодекс, а в него никъде не пише колко трябва да са секциите. Въпрос на политическо решение е всеки път“.
ЦИК се движи по действащия закон и жалба до Конституционния съд не може да промени нищо, смята проф. Калинов.
Специално внимание Калинов обърна на определянето на мандатите за район „Чужбина“. Според него определените четири мандата са „на границата на закона“, тъй като методиката за разпределение на мандатите следва правила, приложими за територията на страната, а не за българите в чужбина.
Ако се прилагат същите норми, броят на мандатите би трябвало да е значително по-голям. Той призова за внимателно обмисляне на този район и препоръча промени в изборните правила поне шест месеца преди следващи избори, в духа на препоръките на Венецианската комисия.
„Тези 4 мандата, които бяха определени, имам предвид. Това е на границата на закона, защото в методиката за начина на определяне на мандатите по райони се следва друга схема и никъде не се говори за чужбина. Колко са нашите избиратели в чужбина, за да следваме правилото, по което се определят мандатите в страната. Ако са 1 милион или ако са 500 хиляди, и ако приложим единната норма, която е за страната, тогава излиза, че в чужбина трябва да има 20-30 мандата поне. Нещата не са изпипани и към момента по-доброто решение е да не се създава такъв район или да се отложи, а когато нещата се обмислят, тогава вече да се променят“.
В заключение, Калинов изрази мнение, че изборите се влияят от организационни и законодателни „мини“, заложени предварително, а не от външни фактори като гласуването в чужбина, което се превръща в лесен повод за политически спорове.
А политическите спорове тепърва започват, припомня SafeNews.
Единство безспорното в момента е указът на президента Илияна Йотова с който официално насрочи парламентарни избори за 19 април 2026 г. Подготовката е в разгара им, а МС определи ангажиментите на министрите.
ПОДГОТОВКАТА ЗА ПРЕДСРОЧНИТЕ ИЗБОРИ Е РАЗГАРА СИ: МС определи ангажиментите на министрите
Източник: БНР
