Проф. Анна Кръстева, преподавател в Нов български университет, коментира Унгарското председателство на Съвета на ЕС. Поводът е, че унгарският министър на европейските въпроси Янош Бока официално заяви в Брюксел: Унгария напълно подкрепя позицията на ЕС за войната в Украйна. Позицията прозвуча изненадващо, особено в контекста на цялостното поведение на премиера Виктор Орбан. Нещо повече, Унгария изцяло подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна, както и общата европейска позиция, че Русия е нападател, а Украйна нападната страна, съобщи Бока. Дали този завой в унгарските констатации няма общо с призива на ръководителя на комисията по международни въпроси на долната камара на Бундестага Михаел Рот унгарският премиер Виктор Орбан да бъде лишен от председателството на Съвета на Европейския съюз заради посещението му в Москва? По въпроса разсъждава специалистът по международни отношения проф. Анна Кръстева.
„Наблюдаваме сложна картина на драматични обрати. Те изразяват общата позиция на Орбан, който стига далече в предизвикателствата си към ЕС, но се старае и е много обигран в това да не стигне прекалено далече. Да не пресече окончателни червени линии. Орбан и ротационното председателство в негови ръце е стрес тест за устойчивостта на европейските институции. И този пинг-понг от предизвикателство от една страна е предупреждение, от друга страна е напомняне на общите европейски ценности, но и на санкциите, които могат да бъдат наложени. Още в първите дни, когато пое председателството го нарекоха булдозер на европейските ценности, който използва Европейското председателство, за да мачка европейските ценности с широка палитра от средства. Едното е лозунга, който избра за Унгарското председателство: „Да направим Европа велика отново!“. С което отново свири на две струни. Да припомни на Тръмп за добрия му приятел в Европа. И второ, да внесе в Европа политическият език на Тръмп“, подчертава проф. Кръстева.
Проф. Анна Кръстева напомня и за другото по-ярко предизвикателство на Орбан: поредицата от посещения, които започнаха в Киев, за да може след това да нарече посещенията си в Русия и в Китай миротворческа мисия.Това категорично беше отречено, твърди проф. Анна Кръстева.
„И тук нека да кажем отново, че тази игра с председателството има някакви граници. Орбан много добре знае, че той не представлява външната политика на ЕС. В институционалната структура на ЕС външната политика се представлява от председателя на ЕК, председателя на Европейския съвет и от главния дипломат на ЕС. Така че който и да е този председател няма мандата да изразява позицията по външната политика. Орбан отправя три типа предизвикателства. Едното е свързано с тези злоупотреби с ротационното председателство. На второ място е демократичното отстъпление. И на трето място е позицията на Орбан често да блокира решенията на ЕС“, казва Анна Кръстева.
Какво по отношение на тези три вида предизвикателство може да направи ЕС – те са различни предизвикателства и естествено различни трябва да са мерките, обръща внимание проф. Анна Кръстева.
„От юридическа гледна точка най-голямо е предизвикателството със злоупотребите с ротационното председателство. И трябва да се каже, че преди да започне да злоупотребява с тези визити в Москва и Китай, той казва, че не представлява ЕС, а в същото време използва хаштага и редица други емблематични символи на ротационното председателство“, уточнява проф. Анна Кръстева.
Проф. Анна Кръстева съобщи, че много престижна правна организация в Нидерландия от няколко месеца работи, за да види има ли легални пътища за отнемане на Председателството, ако такова политическо решение бъде взето. Те очертават два възможни пътя. Най-радикалният е така нареченият чл. 7 от договорите, който предвижда да се отнеме правото на глас на страна членка. Санкцията е силна, тя е политическа, тя е символна, тя е правна, и заради това не се прилага често. Вторият път е по-мек, казва проф. Анна Кръстева. Той е свързан с чл. 236 и се отнася до промяна на календара на ротационното председателство. Например, Полското, което е следващото председателство да започне не от 1-ви януари, 2025 г., както е предвиден, а от 1-ви септември.
Проф. Анна Кръстева допълни, че Орбан има нужда от ЕС. Защото от държавен глава на средна европейска страна той става глобално познат лидер имено като се противопоставя редовно и тематично на решенията на Брюксел. Което го превърна в своеобразен символ. А неговият символен капитал прерасна в много мощен европейски политически капитал.
SafeNews припомня, че за кратко политическо време Виктор Орбан лансира и създаде мощна група в Европейския парламент – „Патриотите на Европа“. И буквално за броени дни успя да я превърне в третата по численост група в ЕП.
