Най-малко трима души, включително индийски гражданин, бяха убити при удар с дрон срещу руската столица в края на миналата седмица. В неделя руското Министерство на отбраната обяви, че е свалило над 1000 дрона за 24 часа. Атаките идват малко повече от седмица, след като руският президент Владимир Путин заяви, че войната в Украйна, която бушува вече повече от четири години и е отнела стотици хиляди животи, може скоро да „приключи“. Те последваха и руското нападение срещу Киев, при което загинаха 24 души.
Путин направи забележките, намеквайки за прекратяване на войната, по време на парада за Деня на победата в Москва на 9 май. Той дори изрази готовност да се срещне с украинския си колега Володимир Зеленски в неутрална страна, за да подпише мирни споразумения, но добави:
„Победата винаги е била и ще бъде наша“.
Разбира се, това не е първият път, когато се повдига въпросът за възможността за мир.
Преди да започне втория си мандат в Белия дом през януари миналата година, президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно обеща да прекрати боевете за 24 часа. Това очевидно не се случи, въпреки че този месец Тръмп посредничи за тридневно прекратяване на огъня.
Така че, естествено, мнозина посрещнаха думите на Путин със скептицизъм.
„Заради това обявено прекратяване на огъня, дори обявената размяна на затворници не се е състояла, най-малкото, което очаквах. Дори това не се случи. И тогава разбира се няма плавен преход от нещата, където има припокриващи се интереси – двете страни да си върнат затворниците и тленните останки на загиналите, към игрите с нулев резултат, които засягат територията, гаранциите за сигурност, бъдещото геополитическо обединение на Украйна“, посочи Саймън Шлегел, директор за Украйна в Центъра за либерална политика в Берлин.
След атаките през миналия уикенд, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви:
„Мирният процес е на пауза“.
„В момента Русия не печели тази война“
Руските и украинските позиции изглеждат неразрешими.
В миналото Путин настояваше, че не може да има мир, докато Украйна не се откаже от всички територии, към които Русия има претенции, включително земя, която все още не е под руски контрол. Ако е необходимо, предупреди той през декември, територията ще бъде завзета със сила.
Зеленски възрази, че конституционно му е забранено официално да отстъпва каквато и да е украинска земя и във всеки случай на Русия не бива да се позволява да твърди, че нахлуването ѝ е успешно. Зеленски обаче предложи прекратяване на огъня по настоящите фронтови линии с обещание, че териториалните въпроси ще бъдат решени по дипломатически път. Той също така се съгласи да се откаже от кандидатурата на Украйна за членство в НАТО в замяна на гаранции за сигурност от западните съюзници на Киев.
Въпреки че руските войски напредват бавно, те все още не са завладели напълно Донбас в Източна Украйна, за който Москва претендира.
Миналата година източници, близки до руското правителство, заявиха, че Кремъл умишлено протака преговорите, за да консолидира постигнатото на бойното поле, а дипломатите печелят време, докато войниците напредват.
„Това е война на изтощение. И в момента Русия не печели тази война“, каза Шлегел.
Украинците получиха превес в производството на дронове способности за дълбоки удари, които нямаха преди година, което им позволи да компрометират руския износ на петрол. Те поддържаха много висок процент на прихващане на дронове и крилати ракети, въпреки че руснаците увеличиха повече от два пъти броя им, които могат да изпратят в рамките на една година.
Руснаците обаче могат да се адаптират и да преодолеят, използвайки превъзхождащата си човешка сила.
„И затова те искат да печелят време. А симулацията на дипломация е добър начин да се направи това. Няма никакво движение в исканията на Москва. Няма никакво движение във военните цели на Украйна. Нов елемент, който беше въведен за майските празници е, че Русия сега сигнализира, че иска да включи Европа по някакъв начин в тези преговори“, обясни Шлегел.
По-рано през май председателят на Европейския съвет Антонио Коста заяви, че Европейският съюз е готов да преговаря и с Кремъл, въпреки че по-късно поясни думите си:
„Все още не е подходящият момент. ЕС не желае да пречи на усилията на Тръмп“.
Путин предложи бившият германски канцлер Герхард Шрьодер да представлява ЕС във всички преговори. Това предложение беше посрещнато със скептицизъм в Брюксел.
„Шрьодер е бил лобист на високо ниво за руски държавни компании. Така че е ясно защо Путин иска той да бъде този човек“, каза върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас.
Алексей Нечаев от московския експертен клуб „Дигория“ обясни, че Русия като цяло е отворена за преговори и руското ръководство многократно е заявявало това.
„Проблемът обаче е, че досега изявленията на европейските политици за диалог са съпътствани от действия, които са пряко противоположни: разширяване на военната подкрепа за Украйна, развитие на съвместно производство за отбрана, създаване на нови военно-политически механизми в Северна Европа и укрепване на инфраструктурата на НАТО по границите на Русия. Именно затова Русия в момента е предпазлива по отношение на подобни инициативи. Основният въпрос е дали европейските страни са готови да обсъдят коренните причини за кризата и основните интереси за сигурност на Русия. Ако в Европа се появят политици, които са готови да участват в такъв смислен разговор, Москва вероятно ще отвърне със същото“, заяви Нечаев.
Възходът на крайната десница в Европа: Победа за Русия?
Макар че позицията на ЕС засега остава силно проукраинска, особено след като унгарският премиер Виктор Орбан, смятан за приятел на Русия, наскоро беше отстранен от поста, Шлегел отбеляза, че това може да се промени след предстоящите избори, представяйки още една причина Москва да протака преговорите.
„Ако догодина Националният сбор спечели френските избори, не знаем какво ще означава това за европейската подкрепа за Украйна, но със сигурност няма да се подобри. Реформата диша във врата на лейбъристите в Обединеното кралство. Имате анкети за AfD като най-силната партия в Германия. И, ако Путин успее да спечели необходимото му врем, тогава все още може да има шанс той да повлияе на европейската политика по такъв начин, че Украйна да се окаже с много по-малко помощ“, каза той.
Но времето може да се окаже по-благоприятно за Украйна, тъй като Киев засилва ударите по руското оборудване, инфраструктура и снабдителни линии.
Украинците сега имат много по-голямо влияние, отколкото преди година, когато Тръмп дойде на власт и им каза, че нямат никакви карти.
„Така че се приближаваме до ситуация, в която Киев може би действително ще може да преговаря с Русия при украинските условия. Все още обаче не сме близо до колапс на която и да е от страните и това ще бъде моментът, в който преговорите ще започнат сериозно“, коментира Шлегел.
Въпреки това, наблюдатели като Иля Будрайцкис, руски социален учен в Калифорнийския университет в Бъркли, смятат, че руското ръководство е против всякакви сериозни отстъпки на този етап. По думите му Путин трябва да изпълни целите, които си е поставил в началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.
„И ако нито една от тези цели не бъде постигната, той ще изглежда слаб и победен. Важно е да демонстрира, че поне една от тези цели е постигната. А за да изпълни това, е готов да жертва още десетки хиляди руски войници“, каза той.
Но Будрайцкис направи разграничение между интересите на правителството на Путин и Русия като цяло, която пострада от санкции, украински контраатаки и други смущения в ежедневието. Ако интересите на руското население и международната сигурност могат да бъдат отделени от тези на Путин, компромисът е възможен.
„Възможно е руската икономика да потъне толкова дълбоко в криза или да се окаже толкова невъзможно да се замени загубената руска работна сила, че Путин да осъзнае, че трябва да спре“, смята Будрайцкис.
Този момент все още не е настъпил и кога ще настъпи, е неясно. Най-вероятно през цялата тази година, освен ако Путин не реши друго, той ще продължи интервенцията си в Източна Украйна с неясни резултати и чисто лични цели.
Al Jazeera/превод: SafeNews
