Малика ридае, докато полага цветя в подножието на статуя на украински поет в центъра на руската столица. Това е акт на възпоменание на жертвите на руския ракетен удар над украинския град Днепър. Но имаше две причини Малика да се чувства неспокойна.

Първият бе мигащите сини светлини на паркираната на метри полицейска кола. В Русия всяко изразяване на съчувствие към Украйна може да се счита за дискредитиране на руските въоръжени сили. В дните преди посещението на Малика няколко души бяха арестувани.

„Презирам ги“, каза тя за офицерите, които се въртяха около украинския мемориал в Москва.

Втората причина бяха самите й съграждани, минаващи край нея. „Някой може да чуе, че слушам „Океан“ и да уведоми властите“, признава тя пред „Политико“, имайки предвид украинската рок група, която звучи от слушалките й. Тяхната музика се превърна в неофициален саундтрак за онези, които се противопоставят на войната.

Според руските медии полицията първо е била уведомена за импровизирания мемориал от бдителни националисти.

„Това е страната, в която живеем сега“, казва Малика пред изданието. „Гледам около себе си тези хора, които продължават с живота си, сякаш нищо не се случва, и съм ужасена.“

Дори бившият съпруг на Малика, от когото тя има син, е „от другата страна“, що се отнася до възгледите му за войната.

Нападението на руския президент Владимир Путин срещу Украйна откъсна страната му от западния свят. Освен това създаде разрив в руското общество, настройвайки хората едни срещу други и затваряйки ги повече от всякога в информационни балони.

Въпреки че точността на социологическите проучвания в Русия често се поставя под съмнение, резултатите от проучванията, независимо дали от независими, финансирани от държавата или изтекли тайни проучвания от Кремъл, показват, че мнозинството от руското население подкрепя войната или поне е готово да я приеме като част от живота.

От изгнание независимите рускоезични медии продължават да произвеждат критични новини, като се възползват от платформи като YouTube и Telegram. Въпреки че твърдят, че обслужват предимно хора, които все още са в Русия, те признават, че по този начин се опитват най-вече да запазят старата си публика.

Разширяването на тази аудитория до прокремълски руснаци е херкулесова задача: точно както опозиционно настроените руснаци избягват държавната телевизия, тези, които подкрепят Кремъл, приемат финансираните от държавата медии като основен източник на новини или следват избрани провоенни канали по социална медия.

В реалния живот обаче балончетата се припокриват. Линията на грешка минава през семейства, приятели и работни места.

Десетилетия наред Дмитрий, 45-годишен режисьор, който се противопоставя на войната, се събира с дългогодишните си приятели около Коледа. Тази година той не бил поканен на срещата.

„Те знаят как мисля, така че по свой начин се опитваха да избегнат неудобна ситуация“, споделя той.

По същия начин млада дизайнерка, която поиска да остане анонимна, каза, че е прекъснала контакт с майка си в продължение на месеци, тъй като й изпращала връзки към видеоклипове в YouTube, подкрепящи войната.

„Семейството ми е като микрокосмос на Русия като цяло и не знам как да живея с него“, каза тя пред „Политико“. „Има пълна липса на разбирателство между нас, сякаш сме от различни планети.“

За руските власти общественото разделение е повод за празнуване, като резултат от техните дългогодишни съгласувани усилия да маргинализират опозиционните настроения.

В четвъртък Кремъл нарече „Медуза“, най-четеното независимо издание сред младите руснаци, „нежелана организация“. Руснаците, които споделят връзка към статия, сега рискуват глоба или дори съд.

Въпреки това все още има място за изолирани протестни действия, стига да са в строги граници.

През последните седмици импровизирани мемориали като този на статуята в Москва на жертвите от удара над Днепър, при който загинаха най-малко 46 цивилни, се появиха в градове в Русия. Тези като Малика, които носят цветя или играчки, до голяма степен остават сами.

Но в момента, в който настроението е изразено с думи, което позволява на страничните наблюдатели да разберат посланието и дори да се присъединят, властите се намесват.

Видеоклип, разпространен в социалните медии, показва как полицията задържа млада жена на име Екатерина Вареник, която е вдигнала плакат пред мемориала в Москва. Преди да бъде ескортирана, й беше позволено да постави червен карамфил на статуята, но не и знака.

В Москве у памятника Лесе Украинке задержали девушку

Екатерина Вареник вышла к стихийному мемориалу погибшим жителям дома в Днепре с плакатом «Украина нам не враги, а братья».

Девушку задержала полиция.https://t.co/45TnWUWA4X pic.twitter.com/Zi8jWn2piE

— Activatica (@Activatica) January 21, 2023

На видеото се чува как полицай повтаря думите от табелата:  „Украинците не са наши врагове, а наши братя“ – в телефона си, вероятно информирайки началниците си от другия край на линията.

По-късно московски съд осъди Вареник на 12 дни затвор д и глоба.

Андрей Колесников, политически анализатор, когото властите определиха като „чуждестранен агент“, каза, че съдбата на Вареник е показателна за това къде се намира Русия днес.

„В контекста на войната и на риск от наказателно преследване, простият израз на състрадание се превърна в акт на гражданска съпротива“, добави той.