Президентски избори в Русия: Всичко, което трябва да знаете, докато Путин се стреми към пети мандат.
Милиони руски граждани ще отидат до урните на скалъпени избори, които се очаква да потвърдят президентския пост на Владимир Путин за поне още шест години. На инсценирания вот, който ще се проведе в части от Украйна, контролирани от руските сили, гражданите ще избират между четирима кандидати, включително Путин. Това ще стане между 15 и 17 март.

И тъй като изборите и кандидатите са строго контролирани от Кремъл, съвсем ествествено възниква въпросът – фалшифицирани ли са руските избори, как протичат и какво означават те за Путин?

The Independent събра всичко, което трябва да знаете

Президентските избори в Русия ще се проведат между 15 и 17 март. Резултатите ще бъдат обявени скоро след това, а победителят ще влезен в длъжност през май.

Гласуването ще се проведе и в така наречените нови територии на Русия. Това са части от Украйна, които сега се контролират от руските сили и са подчинени на руското законодателство.

За първи път в руски президентски избори ще бъде използвана система за дистанционно онлайн гласуване. Право на глас в изборите имат 112,3 млн. души.

Населението на Русия е около 143,4 милиона души. Обикновено гласуват около 70-80 милиона души. Избирателната активност през 2018 г. е била 67,5 %.

Как протичат изборите?

Професорът по руска политика Самюел Грийн от Кралския колеж в Лондон обясни, че включването в избирателната секция е сложен процес, контролиран от Кремъл. Принего не се допускат истински критици на Путин.

Той заяви пред The Independent: „Влизането в избирателните списъци е сложен процес. Партиите, които имат представителство в парламента, имат гарантиран достъп до вота. Всички останали трябва да преминат през система от петиции и събиране на десетки хиляди подписи, които трябва да бъдат проверени. Правителствените органи неизменно откриват проблеми с подписите, събрани от истински опозиционни кандидати.“

Фалшифицирани ли са изборите?

Професор Грийн добавя, че всички партии се проверяват от Кремъл в рамките на незаконен процес, отделен от Централната избирателна комисия. Тя проверява редовни условия като гражданство и криминално досие.

„Всички партии, които могат да функционират в Русия, се координират от президентската администрация. Кандидатските листи се проверяват от Кремъл. Набирането на средства е както ограничено, така и разрешено от Кремъл“, казва той.

Той обясни, че руските кандидати имат право да водят кампания само в рамките на червените линии, определени от Путин.Те не очакват да спечелят изборите. Което означава, че няма да кажат нищо твърде спорно. Като например да критикуват войната в Украйна.

„Кандидатите на опозицията внимават да не бъдат по-агресивни от Путин в кампанията си. Те реално не очакват да спечелят“, казва той.

Кои са кандидатите?

Има четирима кандидати, които са проверени от Кремъл и които са включени в бюлетината за тазгодишните президентски избори в Русия.

Владимир Путин

Управляващ всички държавни лостове, 71-годишният настоящ президент Владимир Путин се очаква да спечели с лекота победа и нов шестгодишен мандат.

Вече най-дългогодишният управник на Русия след Йосиф Сталин, ще спечели пети и неконституционен мандат след затварянето на избирателните секции в неделя.

Участието му в изборите е резултат от референдума през 2020 г. за изменение на конституцията на Русия. За да се пренастроят ограниченията за президентските мандати. След като преди това през 2008 г. той предпочете само да си размени местата с министър-председателя Дмитрий Медведев. За да заобиколи ограничението от два мандата.

Макар че този ход предизвика най-мащабните протести по време на управлението му, промените, въведени с референдума през 2020 г., до голяма степен не срещнаха съпротива. Така теоретично Путин би могъл да бъде в Кремъл и през 2036 г. Това отбелязва колумнистът на Independent Мери Деевски.

Николай Харитонов

75-годишният член на долната камара на руския парламент, Държавната дума, Николай Харитонов е официалният кандидат на Комунистическата партия, чиито кандидати са завършвали на далечно второ място след Путин на всички избори от 2000 г. насам.

Харитонов, който е сибиряк, се кандидатира преди това през 2004 г. и спечели 13,8% от гласовете срещу 71,91% за Путин. През февруари държавна социологическа агенция заяви, че според нейни проучвания около 4 процента от руснаците са готови да гласуват за него.

Държавната информационна агенция ТАСС цитира Харитонов да казва, че не би намерил грешка в работата на Путин, защото „той е отговорен за собствения си цикъл на работа, защо да го критикувам?“.

Харитонов подкрепя войната в Украйна, но и преди се е противопоставял на някои от вътрешните политики на управляващата пропутинска партия „Единна Русия“. Той се ползва с подкрепата на Генадий Зюганов, 79-годишния ветеран, лидер на Комунистическата партия.

Леонид Слуцки

Високопоставен член на Държавната дума, 56-годишният Леонид Слуцки е лидер на ултранационалистическата Либерално-демократическа партия на Русия (ЛДПР) и дълго време председателстваше парламентарната комисия по международни въпроси – изразявайки подкрепа за войната в Украйна и необходимостта от запазване на ниските цени на храните.

Редовен антизападен говорител по руската държавна телевизия, Слуцки пое поста на постоянен лидер на партията, след като ветеранът Владимир Жириновски почина през 2022 г.

Той се опитва да се възползва от популярността на покойния си предшественик, като води кампания под лозунга „Жириновски продължава да живее“.

Държавна социологическа агенция заяви през февруари, че нейно проучване също показва, че около 4% от руснаците са готови да гласуват за него. През 2018 г. група журналистки обвиниха Слуцки в сексуален тормоз. Парламентарна комисия го освободи от отговорност, което обвинителите му определиха като бял кахър.

Владислав Даванков

Политикът от „Новите хора“ Владислав Даванков е заместник-председател на Държавната дума и в миналото е получавал държавна награда от Путин.

На 40-годишна възраст той е най-младият регистриран кандидат и заяви, че няма да критикува политическите си опоненти. Основните лозунги на кампанията му са „Да на промените!“ и „Време е за нови хора!“ През февруари държавна социологическа агенция заяви, че според нейни проучвания над 5% от руснаците са готови да гласуват за него.

Даванков се опитва да се представи като човек, който се противопоставя на прекомерното ограничаване на личната свобода на хората и – в контекста на руската политика – като човек, който е по-либерален. Без да споменава поименно Украйна, той заяви, че подкрепя „мира и разговорите. Но при нашите условия и без връщане назад“.

Какво означават изборите за Путин?

Професор Грийн обясни, че изборите имат за цел да придадат легитимност на Владимир Путин и на руската политическа система, без да отблъскват мнозинството руснаци.

„Кремъл знае, че в Русия има хора, които няма да гласуват за Путин“, каза професор Грийн. „Но той би предпочел хората да гласуват за кандидат и партия, които се контролират от Кремъл и на които може да се разчита, че няма да създадат проблеми, вместо хората да бъдат недоволни и да протестират за по-широка промяна. Те искат хората да се чувстват така, сякаш имат глас в системата и имат някой, за когото могат да гласуват, така че да загубят изборите честно и почтено.“

Какво казват критиците за руските избори?

Критиците на Кремъл предупредиха, че е малко вероятно изборите да имат някаква прилика с истинската демокрация.

Ръководителят на НАТО Йенс Столтенберг заяви: „Вече знаем, че опозиционни политици са в затвора, някои са убити, а много от тях са в изгнание, а всъщност и на някои, които са се опитали да се регистрират като кандидати, е било отказано това право“.

Говорител на ЕС заяви: „Като се има предвид историята на подготовката и организацията на гласуването в Русия при сегашната администрация и режим в Кремъл, ние знаем как ще изглежда това. Много е трудно да се предвиди, че това ще бъдат свободни, честни и демократични избори, на които руският народ наистина ще има избор.“

НАТО предупреди, че опитите на Русия да организира избори в четири украински региона, които тя твърди, че е анексирала, ще бъдат „конкурентно незаконни“, тъй като украинският кмет на Мариупол Вадим Бойченко твърди, че поне двама „чеченски военни с картечници“ са се опитвали да наложат гласуване там.

Две седмици след смъртта на Алексей Навални, руската дисидентска общност свика план за нарушаване на това гумено гласуване, наречен „По пладне срещу Путин“.

В него руските граждани, разочаровани от управлението на лидера, са призовани да се отправят към избирателните секции по едно и също време в последния ден в знак на недоволство.
Кампанията е наречена от независимата медия „Новая газета“ „политическото завещание на Навални“. Тя е подкрепена от овдовялата съпруга на опозиционния лидер Юлия Навална, както и от редица видни антипутински фигури. Сред тях са Михаил Ходорковски, бившият най-богат руски олигарх, и Гари Каспаров, шахматният гросмайстор, станал опозиционер.

Източник – The Independent/Превод:SafeNews

Oще новини четете в категория Свят
За още актуални новини: Последвайте ни в Google News