През 1944, година преди края на Втората световна война, Морел Мърфи е на борда на британския HMS Capel, когато немска подводница го напада с торпедо.

Четири дни по-късно семейството му получава е информирано, че той е загинал. Те дори получават и писмо със съболезнования от крал Джордж VI

Днес обаче Морел Мърфи отбелязва своя 100-тен рожедн ден.

Малко след като е обявен за мъртъв, Мърфи се появява в двора на семейния си двор в отлично здраве.

„Трудно е да повярвам, че вече съм на 100“, казва той пред BBC. „Трудно е да повярвам, че съм оцелял през всичките тези години, но все още се радвам на живота.“

Морел се присъединява към Кралския флот през 1942 година, в деня на Свети Патрик. Тогава той е едва на 19 години, а Втората световна война е в разагара си.

През декември 1944 г. той оцелява при германско нападение в Ламанша, което убива повече от 70 от членовете на екипажа на HMS Capel. Спасен е от американския флот и откаран във Франция, за да се възстанови. Именно заради това британските власти не разбрали, че той все още е жив.

„Сълзи от щастие“

Когато пристига без предупреждение в дома на родителите си през следващия месец, имало известна доза недоверие.

„Разплакаха се от щастие, когато отвориха вратата и разбраха, че съм аз“, спомня си той. „Сестра ми изтича до една телефонна будка, за да каже на братовчедите ми и чичо ми, и леля ми, че съм добре.“

В продължение на много години той не желае да говори за атаката срещу HMS Capel, но наскоро разказва с подробности за случилото се на уебсайта на Кралския флот.

„Бях изхвърлен от палубата с разкъсани на парчета дрехи и отнесени ботуши“, разказва той. „Когато паднах в морето и дойдох на себе си, успях да доплувам до спасителен сал и да се кача на борда, за да се присъединя към още шест или седем оцелели. След дълги два часа бях взет от американски моторен торпеден катер и откаран до пристанище Шербург, а след това до американската полева болница на около три мили. Никой не е регистрирал моето име, ранг или кораб. След бегъл преглед за хипотермия и малко храна ме изписаха на следващата сутрин.“

„Не бяха предложени нови дрехи и се върнах бос до пристанището, облечен в изцапано с масло трик Непозната за мен приоритетна телеграма с дата 30 декември 1944 г. е била изпратена до майка ми в Лисбърн, но е била отворена от баща ми. Тя гласяла:  „С дълбоко съжаление трябва да ви информирам, че вашият син Х. М. Мърфи е обявен за изчезнал, предполагаемо убит по време на военна служба“, допълва той.

Въпреки преживяното, Морел се завръща във флота до края на войната, а след това работи в държавната служба, преди да се пенсионира.

На 100-ия си рожден ден той получи картичка от крал Чарлз III, която го поздравява за достигането на тази преклонна възраст.