Използването на престъпници и по-широки организирани престъпни групи от Москва не е нова дейност. Кибератаките срещу Естония през 2007 г. бяха организирани от прокси групи, свързани с администрацията на Путин. Тясната връзка на Кремъл с престъпния свят, далеч не е поредица от изолирани инциденти.
Тази връзка всъщност е дълбоко вкоренена система за сътрудничество с множество ползи за Москва.
В основата си това сътрудничество се ражда от взаимна необходимост.
За Кремъл престъпните мрежи предлагат готова инфраструктура, способна да извършва тайни операции, с която конвенционалните държавни агенции рядко могат да се сравнят и справят. Тези групи, с финансовите си ресурси и мрежи, установени в цяла Русия и Запада, са се превърнали в незаменими инструменти за прокарване на руските интереси в чужбина. В замяна те получават защита и легитимност от това, че са преплетени с държавната власт – покровителство, което им позволява да процъфтяват въпреки рисковете, присъщи на работата им.
Чрез развитието на тези отношения Кремъл размива границата между държавническото и престъпното начинание.
Зависимостта на Москва от тези групи означава, че престъпните действия в много случаи не са санкционирани от държавата. Дори Кремъл да осъди някой акт, последици реално няма. Това не само защитава руското ръководство от пряка отговорност, но и му позволява да преследва цели, които иначе биха били забранени съгласно международното право. По този начин това споразумение засилва цикъл, в който престъпната изобретателност среща държавните амбиции. Така в крайна сметка служи като мощна комбинация за проектиране на власт и влияние на световната сцена.
Значително предимство на това сътрудничество се крие във финансовите канали, които то отваря.
Организираните престъпни организации са известни с преместването на големи суми пари през границите и тяхното изпиране. Тези дейности предоставят на Кремъл достъп до така наречените черни пари, които захранват различни държавни операции, особено тайните. Този механизъм за финансиране позволява на Русия да заобиколи конвенционалния финансов контрол, наложен от международни органи и санкции. По този начин поддържа стратегическите си инициативи дори под икономически натиск. Да не говорим за това как оперативният опит на престъпните мрежи е бил използван за подкрепа на редица тайни дейности.
Отвъд кибератаки и убийства, техните умения се простират до информационна война, контрабанда и дори манипулиране на политически процеси в чужди държави. За държавните бюрокрации е трудно да действат с такава ефективност, особено в среда, където Кремъл желае да избегне открит военен или дипломатически ангажимент.
Например в Украйна няколко разследващи доклада обясняват, че престъпни елементи с предполагаеми връзки с руското разузнаване, са участвали в организирането на кампании за очерняне на прозападни политици. По този начин са всявали страх и несигурност преди ключови избори. По подобен начин местните престъпни мрежи в Молдова са обвинени в използване на икономически натиск. Чрез незаконни парични потоци и подкупи, както и оказване на влияние върху политически групи, са задушили усилията на страната за укрепване на връзките с Европейския съюз.
В балтийските държави има индикации, че свързани с Русия групи, са използвали комбинация от финансова принуда и задкулисно лобиране, за да повлияят на местните политици.
Така се гарантира, че правителствата или остават симпатизиращи на дневния ред на Москва, или са твърде разделени, за да му противодействат ефективно. Включвайки криминални агенти в тези операции, Русия не само засилва своите възможности, но и се изолира от преки последици. Литовските прокурори свързват палежа през май 2024 г. на магазин на IKEA във Вилнюс с ГРУ. Твърди се, че атаката е била предназначена да сплаши Литва и да я отблъсне от подкрепата й за Украйна. Операцията включвала посредници-престъпници, а не официални агенти на ГРУ.
Този инцидент ясно демонстрира как криминалните елементи се мобилизират за специфични, краткосрочни тактически ползи. Той служи като сурово напомняне, че макар истинската сила на този съюз да се крие в дългосрочните му системни ползи, случайните саботажи на високо ниво остават част от разнообразните стратегии на Кремъл. В крайна сметка връзката между Кремъл и организираната престъпност не е просто поредица от спорадични срещи. Тя е внимателно култивирано, стратегическо партньорство, което подобрява оперативните възможности на Русия на множество фронтове.
Чрез споразумение между държавната власт и подземния свят, Кремъл получава достъп до набор от финансови, оперативни и политически ресурси, които биха били трудни за осигуряване само чрез традиционните държавни механизми. Това сложно сътрудничество демонстрира критичен и обезпокоителен аспект на съвременната геополитика: престъпният подземен свят се е превърнал в продължение на държавната власт. Това е модел, който позволява на Русия да поддържа привидност на отричане, докато се занимава с дейности, които оспорват основите на международното право и ред.
Границата между легитимното държавно управление и престъпното начинание става все по-неясна. Това създава предизвикателства, които се простират далеч отвъд сферата на традиционните проблеми със сигурността.
The Moscow Times/Над публикацията работи -Камелия Павлова-SafeNews
