Българската предприемаческа асоциация изразява сериозна загриженост относно фискалната рамка, заложена в проектобюджета за 2026 г., която предвижда повишаване на данъци и осигурителни тежести, включително увеличение на данъка върху дивидентите. Това се казва в писмо на организацията адресирано до министърът на финансите Теменужка Петкова.

От асоциацията категорично се противопоставят на предлаганото увеличение на данъка върху дивидентите, на пенсионните осигуровки с 2 процентни пункта и на повишаването на максималния осигурителен доход.

Тези мерки ще увеличат разходите за труд, ще намалят реалните доходи на предприемачите и висококвалифицираните специалисти и ще тласнат още повече хора към алтернативни форми на заетост или емиграция.

Предложенията рискуват да подкопаят конкурентоспособността на българската икономика, да задушат инвестициите и предприемачеството и да задълбочат разделението между формалния и неформалния сектор. Вместо това България има нужда от структурни реформи, които да увеличат ефективността на фискалната и бюджетна политика, да подобрят бизнес средата и да гарантират предвидимост, пише в документа.

Според предприемачите подобни решения не адресират структурните проблеми, а само задълбочават недоверието между бизнеса и държавата. Вместо повишаване на данъци и осигуровки, България трябва да заложи на реформи, които насърчават инвестициите, повишават ефективността на публичните разходи и изграждат стабилна икономическа перспектива.

Повишаването на осигуровки и данъци не е решение на структурните проблем

В такава среда повишаването на данъците и осигуровките ще има обратен ефект ще тласне бизнеса към сивия сектор, ще намали инвестициите и ще обезкуражи иновациите.

Вдигането на данъка върху дивидентите е икономически неоправдано

Данъкът върху дивидента засяга именно инвеститорите, акционерите и хората, които влагат капитал в икономиката, а не оперативните собственици на фирми. През 2024 г. приходите от този данък са едва 126 млн. лв., докато бюджетният дефицит надхвърля 20 млрд. лв. разлика, която ясно показва, че ефектът върху бюджета ще бъде минимален, а щетите  значителни.

Очакваните резултати от увеличението са

-спад на активността на капиталовия пазар

-изтегляне на инвестиции към страни с по-ниски ставки (Естония, Латвия, Малта – 0% данък дивидент)

-стимули за укриване на доходи и прехвърляне на печалби

-демотивация на малките инвеститори

Решението не е във „вдигане на проценти“, а в разширяване на икономическата база чрез растеж, доверие и реформи.

От организацията предлагат пакет от мерки, които могат да осигурят реални приходи и по-висока ефективност на публичните финанси, без да се посяга на данъчната конкурентоспособност:

Инвестиции и капиталов пазар

Реализиране на мултифондовия модел в пенсионната система, така че да се насърчи реална инвестиционна активност и дългосрочна доходност.

Частично раздържавяване (миноритани дялове) на държавни компании през фондовата борсата с цел въвеждане на корпоративно управление, прозрачност и привличане на частен капитал.

Активиране на R&D стимули и стимули за насърчаване на ангелското инвестиран.

Осигуряване на административен капацитет и независимост на органа по скрининг на инвестициите, който да гарантира предвидимост и защита на стратегическия интерес на държавата, без да се възпрепятстват чуждите инвестиции с висока добавена стойност и гарантиран произход.

Фискална и данъчна рамка

Актуализация на данъчните оценки въвеждане на реалистични стойности за облагане на имоти, без допълнително повишаване на данъчните ставки.

Премахване на автоматичните индексации при разходи и социални плащания, за да се запази контролът върху публичните разходи.

Отпадане на изискванията за СУПТО, които възпрепятстват иновациите и увеличават административната тежест за компаниите.

Приходи и ефективност

Облагане на хазарта – въвеждане на 20% данък върху всички залози или алтернативно 30% върху разликата между залозите и печалбите.

Предоговаряне на концесионните такси за избрани сектори с висок ресурсен потенциал и концесии за инвестиции в инфраструктура.

Диференцирана ТОЛ система по вид пътища и превозни средства – с по-висока ефективност и справедливост в събираемостта.

Реформиране на Закона за публично-частно партньорство за отключване на допълнителен частен капитал в икономиката.

Реформи и заетост

Освобождаване на трудов ресурс от държавната администрация към частния сектор чрез програми за преквалификация с участието на бизнеса.

Дигитализация на ключови процеси доизграждане на дигиталната платформа за издаване на сини карти и разрешения за пребиваване, транспониране на европейското законодателство за въвеждане на дигитален портфейл и др.

Преориентиране на индустриалната политика към отбранителния сектор – чрез стимули за съвместни производства и публично-частни партньорства.

България не може да си позволи да загуби голямото си конкурентно предимство – предвидимата, ниска и честна данъчна среда. Повишаването на данъци и осигуровки ще подкопае доверието и ще спре предприемаческия импулс. Реформите, които предлагаме, са реалистични, изпълними и ориентирани към икономика на растежа, иновациите и инвестициите. Само чрез сътрудничество между държавата и бизнеса България може да постигне устойчив фискален баланс и реален просперитет, посочват от асоциацията.

Източник: BESCO