Поскъпването на пшеницата може да се усети и по цената на хляба. Затрудненията при транспорта и износа на зърно създават допълнителен натиск върху пазара, а хлебопроизводителите предупреждават, че брашното може да поскъпне. Междувременно от бранша се обявиха и срещу идеята за административно определяне на „справедлива цена“ на храните.
„По-високата цена на пшеницата означава по-скъпо брашно и по-висока себестойност на хляба“ заяви Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
Най-голямата контейнерна линия в света е предприела действия за спиране на всички нови резервации за пристанище Новоросийск, а около 80 плавателни съда са блокирани в Сулинския канал на река Дунав.
Същевременно износът на украинско зърно по железопътен транспорт е намалял с близо 80% на годишна база заради интензивните въздушни атаки.
Освен войната в Украйна, влияние върху цената на пшеницата оказва и затрудненото корабоплаване през Ормузкия проток, посочи Кукушева.
„Логистиката на пшеницата се оказва сериозен разход, защото петролът и неговата цена се променят ежеседмично“, обясни тя.
По думите на Кукушева август е бил активен месец за продажбите на българските производители. Очаква се новата реколта да достигне около 6,5 млн. тона, а преходният запас е приблизително 2,5 млн. тона.
„9 млн. тона за България са изключително много. Търсенето на българска пшеница нараства. Но ние наистина имаме големи проблеми по отношение на железопътния транспорт. Като добавим и невъзможността за реален речен транспорт по Дунав, ситуацията е невероятна и изходът не може да бъде бърз и предвидим“, каза тя.
Кукушева очаква цената на брашното да започне да се повишава. Засега обаче хлябът остава сред хранителните продукти с най-стабилни цени в магазините.
„Най-устойчивите в рамките на последните осем месеца. Не се променят както при другите хранителни продукти“, отбеляза тя.
Кукушева коментира и идеята за административно изчисляване и определяне на справедлива цена на определени продукти. Според нея подобен подход не отчита реалните разходи на бизнеса.
„Обяснението, че някой административно ще изчислява и създава справедлива цена на даден продукт, е повече от смешно“, заяви председателят на браншовия съюз.
По думите ѝ предприятията трябва да осигуряват средства за заплати, осигуровки, данъци и кредити, както и да инвестират в производството и да изпълняват все по-строгите екологични изисквания.
„Бизнесът работи, за да плаща работни заплати, да попълва осигурителни фондове, да плаща данъци, да връща кредити, да усъвършенства своето производство, да отговори на всички екологични норми, които нарастват, да има пазарно поведение. Конкуренцията е повече от жестока“, каза Кукушева.
Тя постави и въпроса за защитата на чувствителната бизнес информация, която компаниите биха предоставяли на институциите.
„От нас се търсят данни, които касаят фирмената и технологичната сигурност на всяко предприятие. Стои въпросът кой и как ще гарантира запазването на тази фирмена тайна, която ще трябва да се подаде към съответното ведомство? Кой и как ще изчислява цената? Кой ще определя колко ще плащаме на работниците? Колко са нашите енергийни разходи?“, попита тя.
От бранша очакват Комисията за защита на конкуренцията да заеме по-категорична позиция по въпроса.
„Вярваме, че Комисията за защита на конкуренцията ще бъде по-категорична и няма да позволи въвеждането на такова доброволно събиране на информация, която е чувствителна“, заяви Кукушева.
Бизнесът вече е изпратил своето становище до институциите.
Източник: БНР
