Смята се, че около 200 000 души са били убити в боевете между Русия и Украйна от 24 февруари 2022 г., когато президентът Владимир Путин откри поредната, а може би и последна глава от 30-годишните усилия на Москва да попречи на движението на Киев на запад и да възроди нео- имперска сфера на влияние.
Военният ход на Путин не върви по план. Зашеметяващият провал на руската гръмотевична атака срещу Киев в първите дни и седмици на нахлуването се оказа предвестник на борбите на Москва на бойното поле. Изискванията за широкомащабна, механизирана война през 21-ви век дръпнаха завесата върху предполагаемата модернизирана сила на Русия, осветявайки вида корупция и некомпетентност, които пречиха на армията на Москва от години, пишат от Newsweek.
Въпреки шансовете Украйна оцеля. Киев успя да освободи около 50% от територията, завзета от силите на Кремъл от февруари 2022 г., и е вперил очи в Крим и районите на района на Донбас, окупирани от 2014 г.
Но въпреки цялата болка, която решителните защитници на Украйна нанесоха на руските нашественици, войната на Москва продължава. Бавният и скъп характер на продължаващата контраофанзива на Киев говори за решителността на руската армия, дори след като претърпя огромни загуби.
Междувременно Путин не показва признаци, че ще отстъпи. Най-големият конфликт в Европа след Втората световна война се превърна във война на изтощение.
Войници
Първоначално руските сили, които нахлуха в Украйна наброяваха около 190 000 войници. Много от тях вече са убити, пленени или ранени толкова зле, че никога не могат да се върнат на бойното поле. Документите на Пентагона, изтекли по-рано тази година, оценяват, че Русия е дала между 189 500 и 223 000 жертви към февруари, включително около 43 000 убити.
Този брой е по-висок след още шест месеца на битки, а Киев твърди, че е „ликвидирал“ 251 620 руски служители от февруари 2022 г.
Загубите принудиха Кремъл да прибегне към други действия. През август 2022 г. Путин нареди да се увеличи с 13% броят на активните войници – около 137 000 войници – с цел общият им брой да достигне 1,15 милиона.
Месец по-късно Кремъл нареди „частична мобилизация“, като извика 300 000 резервисти. Въпреки упоритите слухове за втора вълна, Путин досега е позволил само постепенното разширяване и затягане на процеса на набор, докато руските жертви нарастват. Ако Москва предприеме втора вълна на мобилизация, Украйна изчисли, че може да извика още 500 000 войници.
Въоръжените сили на Русия сега имат около 1,3 милиона войници, като целта е те да бъдат увеличени до 1,5 милиона до 2026 г. Смята се, че активната част от руските сухопътни сили се състои от около 550 000 войници, според Международния институт за стратегически изследвания.
Напрежението на войната върху армията е ясно. Британският министър на отбраната Бен Уолъс каза през февруари, че 97% от силите вече са разположени в Украйна, въпреки че все още не са в състояние да постигнат значителен пробив на бойното поле.
Числата сами по себе си не разказват цялата история. Редовните въоръжени сили на Русия са подсилени със спомагателни войски с различно качество.
В единия край на спектъра наемниците от групата Вагнер – които бяха около 50 000 на пика на групировката преди нейния злополучен бунт през юни – се оказаха най-ефективните от руските сили, въпреки че претърпяха сериозни загуби сред затворниците, вербувани от нея в началните етапи на инвазията. От друга страна, доброволците и насилствено мобилизираните войници от окупираните от Русия провинции в Украйна според съобщенията са получили малко обучение и са дали изключително много жертви.
Руските елитни сили са сериозно ранени. Тези, които ги заменят, ще бъдат по-малко опитни и по-малко мотивирани, въпреки че онези, които са оцелели в началните етапи на конфликта, са се върнали закалени и вероятно по-ефективни.
Павел Лузин, руски политически анализатор и гостуващ учен в The Fletcher School of Law and Diplomacy, казва пред Newsweek, че разширяването на руската армия на хартия не означава по-силна бойна сила.
„Русия се опитва да създаде илюзия за своята готовност за дългосрочна война“, обяснява той. „Всъщност тя полага усилия да постигне прекратяване на огъня за няколко години (преди следващия кръг на войната) и да запази превзетите територии. В същото време руското ръководство се страхува от поражение. Това не е само въпрос на политика калкулации, но и въпрос на идеология. По този начин Кремъл е готов да пожертва много неща и много руснаци, за да избегне поражението“.
Сравнявайки режима на Путин със силите на Ислямска държава, воюващи в Близкия изток, Лузин добавя:
„Те не успяха да спечелят, отслабваха всеки ден. Но бяха ирационално готови да се бият до самия край поради своята идеология и страхове. В Кремъл е същото. Въпреки това руската армия продължава своята организационна и техническа деградация, това е неизбежен процес. Не знам дали колапсът ще се случи или не, но по-нататъшната деградация на руската армия е неизбежна. Ислямска държава не беше редовна армия, но се съпротивляваше докрай. Така че Русия може да продължи да се бие, дори ако нейната армия стане нередовна. Независимо от това, колкото по-дълго Русия продължава войната, толкова по-малко възможности за устойчиво политическо и икономическо бъдеще има .“
Танкове
Руският танков флот пострада тежко в Украйна. Смята се, че повече от 2000 машини са били унищожени или пленени, което представлява около две трети от тези на активна служба преди войната.
Сред тях са десетки основни бойни танкове Т-90 – най-модерната платформа в Русия, доказана в битки. Най-модерната система – силно рекламираният, но рядко срещан Т-14 Армата – е въведен в малки количества, но не е изиграла централна роля.
Ситуацията изглежда мрачна за руските бронирани дивизии, но централната роля на танка в съветската и руската военна доктрина означава, че Москва разполага с огромен запас от консервирани оръжия. Базата данни Military Balance 2021 изчислява, че има около 10 200 танка на склад, включително сравнително модерни платформи като T-72, T-80 и T-90.
Само руските танкове на склад представляват повече от шест пъти броя на украинските танкове, поставени на бойното поле. Въпреки това, предвид дълбоката корупция в руските въоръжени сили, не е възможно да се каже колко от тези танкове са изправни.
Москва със сигурност се потопи в консервираните си запаси. По време на пълномащабната инвазия се появиха много видеоклипове и изображения, показващи остарели танкове, изпратени на фронтовата линия.
От едно от най-големите съоръжения за съхранение на бронирана броня в Русия – депото Вагжаново в руската сибирска република Бурятия – са премахнати около 40% от консервираните превозни средства от началото на пълномащабната инвазия. Според The Moscow Times въоръжените сили са имали около 3840 бронирани машини, съхранявани там през септември 2021 г. До май 2023 г. са останали само 2270.
Но въпреки чуждите подигравки към „музейните експонати“ на Кремъл, дори старите танкове, които се насочват към фронта, представляват опасност за украинските войски. Някои са били използвани като статични оръжейни точки, докато други са били използвани за доставяне на импровизирани взривни устройства (VBIED) до украински позиции.
Подобни усилия може да изглеждат отчаяни на западната общественост, но Олег Игнатов – старши анализатор на Кризисна група за Русия – казва пред Newsweek, че те означават малко за повечето руснаци.
„Бих казал, че хората не обръщат внимание на такава информация. Хората обикновено не знаят за тази информация“, добавя Игнатов, отбелязвайки контрола на държавните медии върху по-голямата част от националното информационно пространство. „Дори хората в Москва понякога не знаят, че Москва е била нападната“, казва той, имайки предвид скорошните удари с дронове срещу столицата.
Артилерия
Провалът на тридневния военен план на Русия означаваше, че нейната традиционно страхотна артилерия – известна като руския „бог на войната“ – ще бъде начело на последващите битки. Голяма част от пълномащабното нахлуване е оформено от фронтови артилерийски дуели, в които украинците често са превъзхождани числено и оръжие.
Войските на Киев бавно намаляват пропастта, все повече въоръжени с произведена от НАТО тръбна и реактивна артилерия. В продължаващата контраофанзива на Украйна руските батареи – и складовете с боеприпаси, от които те се захранват – са приоритетни цели.
Киев твърди, че е унищожил повече от 5000 руски оръдия от февруари 2022 г., заедно с повече от 710 ракетни системи за залпов изстрел.
Украинските цифри са значително по-високи от оценките с отворен код. Уебсайтът за проследяване на Oryx съобщи за повреда или унищожаване на 107 артилерийски превозни средства и оборудване, 483 единици самоходна артилерия и 253 MLRS платформи.
Инвентаризацията на IISS Military Balance 2023 съобщава, че Русия все още притежава 4458 артилерийски оръжия от различни видове.
Гладът за снаряди е постоянен и за двете страни по време на пълномащабната инвазия, независимо дали поради логистика, проблеми или просто липса на налични боеприпаси. Предвоенният артилерийски снаряд на Русия беше по-малък от този на Украйна и нейните западни партньори. Наистина централен елемент от западната подкрепа за Киев е историческото усилие за производство на боеприпаси.
BBC съобщава, че Русия може да е имала до 16 милиона снаряда в склад преди войната, но колко от тях са в състояние, подходящо за употреба, не е известно. Според адмирал сър Тони Радакин – началник на британския отбранителен щаб – силите на Москва вече са били изправени пред „критичен недостиг“ на снаряди до края на 2022 г.
Въздушна мощност
Въздушните машини на Русия се представиха по-добре от наземните, но все пак претърпяха значителни загуби. Продължаващата неспособност на Москва да установи въздушно превъзходство над много по-малкиге украински военновъздушни сили е един от най-големите й провали на пълномащабното нахлуване досега. Близо 18 месеца от началото на боевете украинското въздушно пространство остава оспорвано.
Украйна твърди, че е свалила 315 руски самолета и 312 руски хеликоптера. Oryx идентифицира 76 унищожени и осем повредени самолета, включително 21 Су-34, 11 Су-30 и четири Су-35. Oryx също потвърди загубата или повредата на 101 руски хеликоптера, сред които 40 ударни вертолета Ка-52 „Алигатор“.
Смята се, че Русия разполага с около 900 изтребителя и 120 бомбардировача, което означава, че загубите й в Украйна са малка, но значителна част от общата й въздушна мощ. Неуспехът на Москва да осигури превъзходство във въздуха означава, че руските самолети до голяма степен действат далеч от фронта, изстрелвайки боеприпаси с голям обсег срещу украински военни, инфраструктурни и цивилни цели.
Британското министерство на отбраната написа тази седмица:
„През лятото руските тактически бойни самолети обикновено са извършвали над 100 полета на ден, но те почти винаги са ограничени до операции над контролирана от Русия територия поради заплахата от украинската противовъздушна отбрана. „
Тази седмица президентът Володимир Зеленски похвали развитието на украинската противовъздушна мрежа, която според него е унищожила повече от 5500 обекта от началото на пълномащабната офанзива.
Но самолетите на Москва представляват мощна заплаха за Украйна, която все още се опитва да си осигури достъп до бойни самолети, произведени в НАТО.
Ракети с голям обсег
Руският арсенал от балистични ракети с голям обсег е може би по-неотложна заплаха от самолетите на Москва. Ракетните атаки срещу украински градове и инфраструктура станаха нещо обичайно, включително удари по цивилни цели като търговски центрове и многоетажни жилищни сгради.
Съобщава се, че много от по-модерните ракети на Русия разчитат на чужди технологии. Широката санкционна кампания на Запада срещу Москва в отговор на пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. предвиждаше да задуши капацитета й за усъвършенствано производство на оръжия, но независимо от това ракетите продължават да валят срещу украинските цели.
През януари украинският министър на отбраната Олексий Резников каза, че Русия разполага с около 19% от предвоенния си стратегически ракетен арсенал, който все още е наличен за използване. Сред тях са 144 от 900-те предвоенни „Искандери“, 59 от 500-те предвоенни „Калибри“, 118 от 444-те предвоенни Kh-101/555 и 162 от 370-те предвоенни Kh-22/32. Резников каза, че руското производство означава, че има 53 налични ракети „Кинжал“ в сравнение с 43 преди войната.
Русия има по-голям оставащ дял тактически ракети, твърди Резников. Това включва 326 от 470 предвоенни Onyx, 6672 от 8000 предвоенни S-300 и 312 от 500 предвоенни Kh-29/31/35/58/59.
През следващите месеци Русия продължи своите удари на далечни разстояния, което означава, че тези цифри ще бъдат донякъде намалени. Но Москва успя да продължи производството дори докато западните санкции хапят.
Съобщава се, че Русия е използвала трети страни за внос на електронни стоки с двойна употреба, които може да канибализира за необходимите военни компоненти. Владислав Власюк, съветник на Зеленски по политиката на санкции, каза пред Ройтерс през април, че Киев сега открива още китайски компоненти в руските ракети.
Военноморски сили
Въпреки някои значими загуби, руският флот е до голяма степен невредим. Само Черноморският флот е силно ангажиран в пълномащабното нахлуване, губейки своя флагман „Москва“ в процеса.
Ракетният крайцер от клас „Слава“ е сред осемте съда, за които е потвърдено, че са унищожени от „Орикс“, заедно с пет патрулни катера от клас „Раптор“, един високоскоростен десантен кораб, десантен кораб „Саратов“ от клас „Тапир“, един десантен кораб от клас „Серна“ и спасителен влекач Василий Бех.
Два десантни кораба от клас „Ропуча“ са повредени, както и миночистач от клас „Натя“. Фрегатата „Адмирал Макаров“ от клас „Адмирал Григорович“ също беше обявена за повредена от Украйна при нападение с дрон миналата година.
Според базата данни на World Directory of Modern Military Warships за 2023 г. Русия все още има третия по големина флот в света след САЩ и Китай. Сред активите му са един самолетоносач, 58 подводници, четири крайцера и 12 разрушителя.
