Поредното надхитряване у нас. Търговци в България вкарват украински слънчоглед като румънски, като по този начин заобикалят меморандума, подписан след дни на стачки.
Членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) от граничните райони сигнализират за засилено преминаване на камиони в страната. Те са натоварени със слънчоглед. Търговците вкарват маслодайната култура от Украйна, след това я транзитират до България като румънска. Като такъв, слънчогледът остава в България без да се нарушават въведените ограничения в първа точка от подписания меморандум на 20 септември.
Във връзка с опасенията за неизпълнение на споразумението, НАЗ е депозирала писмо до премиера акад. Николай Денков и до министъра на земеделието Кирил Вътев.
Пред БНР председателят на асоциацията Илия Проданов подчерта, че в момента от Румъния на ден влизат между 4 до 8 хил. тона слънчоглед.
„Това е изключително голямо количество слънчоглед. Това е може би капацитетът за преработка на всички предприятия вкупом“, посочи той.
По думите му купувачите са български фирми. Преработвателните предприятия са тези, които го вкарват, а камионите са основно украински и молдовски, уточни Проданов
„Колегите по места, където този слънчоглед се разтоварва, говорят с шофьорите на камионите и те казват: „Ние натоварихме в Украйна“. Казват и градовете, откъдето се товари. То е до болка и кристално ясно, че слънчогледът е украински“, посочи още председателят на НАЗ.
Проверката на границата е по документите на стоката. Според него сигурно има вариант за по-обстойни проверки на произхода на този слънчоглед. Държавата може да изиска допълнителни документи, но към момента това не се прави.
Проданов е категоричен, че държавата, заедно с бизнеса и бранша, трябва да намерят начин за излизането от ситуацията.
„В същото време българският слънчоглед много трудно се търгува. Цената му пада всеки ден“, отбеляза Илия Проданов.
В момента цената на българския слънчоглед е между 600 и 650 лв. на тон. В страната има над 2 млн. тона слънчоглед от старата и новата реколта
„Ако ще продължаваме да си играем на котка и мишка, няма никаква полза нито за държавата, нито за нас, производителите. Трябва да се изчистят тези детайли – как ще се контролира, има ли волята, има ли държавата инструмента, за да го прави, ако не – да създаде такъв, и да сме сигурни, че интересът ни е защитен“, категоричен е Проданов.
Според зърнопроизводителите има и законодателни проблеми, които се „влачат 10 години“. Без волята на Министерския съвет и Народното събрание, няма как да бъдат решени. Според Проданов на първо място трябва да се разбере, че земеделието е приоритет.
Земеделският министър Кирил Вътев вчера съобщи, че вече е имал среща в Люксембург и е провел обстойна среща с украинския си колега Микола Солски. Той му е поискал справка колко слънчоглед е изнесен от Украйна за Румъния, за да съпостави колко от Румъния е влязъл при нас.
„Той не отрече, че това е твърде вероятно и беше изключително сговорчив“, обясни Вътев.
На въпрос кога ще бъдат въведени лицензионните режими, министърът отговори, че Солски е заявил, че това ние трябва да определим.
„Както виждате обаче, бизнесът е като водата – намира си пролука, откъдето да изтече. До момента по нашите митнически справки и съобразно договореността с Украйна в България влиза нула украински слънчоглед. Да, но румънски влиза много, а ние не можем да забраним румънския слънчоглед“, обясни Вътев.
Той допълни, че пазарът е нещо, което много трудно може да бъде регулирано административно.