Среща между земеделски производители и представители на институциите се проведе в Община Кюстендил след сериозните щети по овошките, причинени от минусовите температури в началото на месеца.

На дискусията присъстваха и четиримата народни представители от региона, а основният фокус падна върху възможните компенсации за провалената реколта.

Кметът Огнян Атанасов очерта мащаба на проблема още в началото

„При сливите пораженията са тотални, а при черешите достигат до 70%. Най-засегнати са общините Невестино, Бобов дол и Кюстендил. Вече е обявено бедствено положение, като в рамките на десет работни дни стопаните могат да подават заявления за пропаднали площи“.

Процедурата остава същата като миналата година, но очакванията този път са за максимално допустими компенсации. Причината е повече от ясна – за втора поредна година производителите са на практика без печалба. Дори инвестициите в системи за защита от слани не са успели да спасят насажденията, което допълнително изостря ситуацията.

От областната служба „Земеделие“ увериха, че е създадена организация за бърз прием на заявления, но поставиха и ясни условия –

„Насажденията трябва да са плододаващи, поддържани и поне 70% от дърветата да са налични. Напомнено беше и за случаи на некоректно подадени документи през миналата година, което очевидно още тежи на системата“.

Политическите реакции не закъсняха

Депутатът Христо Терзийски изрази очакване държавата да съсредоточи усилията си именно в Кюстендилска област, тъй като този път щетите не са национални.

Явор Гечев от своя страна се ангажира с търсенето на решения, но подчерта, че помощите трябва да стигнат само до реалните производители. По думите му механизмът за обезщетения е ясен – при 100% щета се изплащат до 80% от разходите, като се отчитат и наличните застраховки.

Проблемът е, че много от стопаните или не са могли да застраховат насажденията си, или застраховките не покриват подобни ситуации.

Темата за бъдещето също излезе на преден план

Николай Златарски от ДПС заяви, че държавата трябва да мисли не само за компенсации, но и за превенция, за да не се повтарят подобни кризи. Реалността обаче е по-неприятна – климатът не пита дали има бюджет.

От своя страна земеделски производители от Кюстендил поставиха и друг болезнен въпрос – технологичните карти, по които се изчисляват компенсациите, са базирани на цени от 2022 г., докато реалните разходи днес са значително по-високи.

С други думи – дори помощите да дойдат, те може да се окажат далеч от реалните загуби.

И така картината става ясна – реколтата я няма, разходите растат, а надеждите са насочени към държавата. Колко ще успее да покрие тя, вече е друг въпрос.

Източник: БТА