Близо половината от младите хора на възраст между 20 и 29 години в България не са заети на трудовия пазар. Това сочат данни на Евростат за 2025 г.

Личният пример на Карина Карагьозова

Карина Карагьозова е на 24 години и работи във високотехнологична компания, която произвежда космическа техника. Още на 17 години тя започва със сезонна работа на морето и постепенно натрупва опит в различни сфери – включително данъчни услуги и консултантска дейност, преди да достигне до настоящата си позиция.

„Аз винаги съм била голяма късметлийка, когато става въпрос за намиране на работа, но някак си винаги се е получавало, където се опитвам. Това е дълъг процес и не е лесно, не е нещо, което се случва ей така, да ти падне от небето, но доста бързо успях“, обясни Карагьозова.

Трудният достъп до пазара на труда

За значителна част от младите в България обаче първата работа остава сериозно предизвикателство. Според експерти и работодатели проблемът е двустранен – както в липсата на достатъчно подготвени кадри, така и в структурни трудности на пазара.

„Имаме няколко групи предприятия, които докладват хроничен недостиг на труд и наемат хора. Едните са хотелите и ресторантите, които предлагат много ниски заплати и са непривлекателни за българските работници. Другото е строителството, което от една страна е доста тежък физически труд, към който хората по-скоро не са привлечени, но и там се дават сравнително ниски заплати. Третото са някои сегменти на преработващата промишленост, които също предлагат лоши условия на труд“, обясни Адриан Николов от ИПИ.

Изискванията на работодателите и очакванията на младите

От страна на бизнеса основният проблем остава липсата на опит и квалификация при кандидатите за първа работа.

„Проблемът за младите хора, които искат да намерят работа, е, че трудно влизат на пазара на труда със своето първо работно място. Работодателят и бизнесът търсят определен опит, умения, езици, технически компетентности и т.н., за да могат да им дадат работа“, коментира Николай Николов, председател на Българската конфедерация по заетостта.

По думите му младите хора все по-често търсят дистанционна работа, гъвкавост и по-добър баланс между работа и личен живот, но имат и високи очаквания към заплащането.

„По-скоро те са може би нереалистични. Пазарът е такъв – цените се увеличават, инфлацията е по-висока, отколкото реално се публикува като статистика. Може би имат нужда от кариерно консултиране и някой да ги ориентира в реалностите на пазара. Това всъщност се случва с намирането на първа, втора и следваща работа. Така че да – младите имат сериозни изисквания към работодателите си и възнагражденията. Те очакват не само заплащане, а и дистанционна работа, менторство, баланс между работа и личен живот, докато бизнесът и корпорациите изискват малко по-различни неща“, добави Николов.

Проблемите в образованието и подготовката на кадри

Според експерти причините за трудната реализация започват още в образователната система.

„Нещо, което също има значение, е доста сериозният провал на професионалното образование да създава кадри директно за пазара на труда. Все по-често наблюдаваме сериозно разминаване между това, което професионалното образование в гимназиалния етап дава като умения, и това, което се търси на пазара на труда. Това означава, че преходът от този тип образование към заетост е доста затруднен. Имаме много малко дуално образование, което би следвало да улесни този преход, както и относително малко практики. Това означава, че тези ученици, които бихме очаквали директно на 18–19 години да преминат към заетост, по-скоро се ориентират към доучване или към някаква форма на висше образование“, заяви Адриан Николов.

Гледната точка на младите и променящият се пазар

Карина Карагьозова също смята, че трудовият пазар в момента е в процес на сериозна трансформация.

„В момента мисля, че трудовият пазар е много труден за навигиране, но това до някаква степен е нормално, като се има предвид, че сме в период на големи промени. Преди 15 години това се видя с навлизането на технологиите и всички искаха да бъдат в IT сектора, защото беше най-платежоспособен. В момента тази промяна се вижда с изкуствения интелект и това е много сериозна трансформация на трудовия пазар“, смята тя.

Според нея ключът към успешна професионална реализация е свързан с личната мотивация:

„Всеки човек, млад или не, ако търси работа, която го вълнува и го мотивира, ще успее много по-лесно, защото това според мен е най-трудното – да намериш нещо, което те движи“, допълва тя.

Позицията на България в ЕС

Данните на Евростат показват, че най-висок дял на заетост сред младите в Европейския съюз има в Нидерландия, Малта и Германия. В същото време най-ниска заетост сред хората до 29 години се отчита в България, Италия и Румъния.