Ратификацията на участието на България в т.нар. „Съвет за мир“ и отлагането ѝ за следващото Народно събрание предизвикаха нова вълна политически коментари. Темата коментираха социалния антрополог Харалан Александров и политолога Петър Чолаков, които анализираха както геополитическите, така и вътрешнополитическите последици от отлагането на решението.

Александров коментира, че казусът не бива да се разглежда само като сблъсък между отделни политически лидери или партии. По думите му става въпрос за отражение на по-дълбок глобален конфликт – между утвърдения след Втората световна война международен ред и новите, все още неоформени структури, които се налагат от администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп.

„Става въпрос за опит да се създаде нещо ново върху руините на стария ред, който вече е неефективен и изчерпан“, посочи Александров.

Според него Съветът за мир изглежда като форма на публично-частно партньорство, инициирано от американския президент, зад което стои мощта на най-силната държава в света.

Това поставя малки държави като България в изключително сложна ситуация. Александров отбеляза, че решението за подписване е било прибързано и комуникирано неясно, а сегашното „изчакване“ е опит да се минимизират рисковете в една нестабилна международна среда.

Петър Чолаков отбеляза, че България се намира в нов световен ред, в който администрацията на Доналд Тръмп демонстрира скептицизъм към някои от фундаменталните принципи на Европейския съюз и подкрепя популистки и радикално десни проекти в Европа. В този контекст българските политици внимателно изчисляват ходовете си, включително заради санкциите по закона „Магнитски“.

По отношение на тези санкции Харалан Александров коментира, че значението им в настоящата ситуация не бива да се преувеличава.

Според него санкциите са инструмент за демонстрация на власт, който при новата американска администрация губи моралното си оправдание и се превръща в част от по-широка транзакционна политика.

Чолаков, от своя страна, подчерта, че за хора с големи икономически интереси санкциите имат реална тежест, тъй като водят до замразяване на активи и ограничаване на бизнес възможности. Според него темата не е без значение за българския политически елит, независимо от публичните твърдения в обратната посока.

И двамата обърнаха внимание и на потенциалния политически проект на бившия президент Румен Радев. По думите на Чолаков появата му на политическата сцена може сериозно да размести баланса, особено ако той заеме нишата на умерен евроскептик или на по-радикален популист. Александров допълни, че в условията на силна обществена фрустрация всяка политическа грешка може да превърне управляващите в „изкупителна жертва“.

Източник: NOVA NEWS