Подобно на Съветската армия, паметниците във Варна „си отиват“ през нощта и по празници. Обикновено тогава администрацията не работи.
Случаите са няколко. Един от тях е с познатата като „Картофената къща“ – по името на ресторанта, подслонен в мазата на дома от 1914 г. на варненския търговец Димо Хаджидечев на бул. „Княз Борис I” 57.
Нейното събаряне, като по учебник, започна в петъчен следобед, след края на работния ден, през октомври 2008
Само снимки свидетелстват вече за паметника на културата, каменната ограда с орнаменти от ковано желязо и фонтана в двора. Той е бил част от ансамблов комплекс между някогашните Търговска академия и Френския колеж „Сент Андре“.
Върху излетия бетон повече от десет години имаше частен паркинг.
Така беше и в един декемврийски уикенд на 2018 г., когато – макар и без да е официален паметник на културата – беше съборена друга, изключително красива сграда. Тя имаше орнаменти, двор и кована ограда от началото на миналия век. Намираше се на бул. „Сливница“ 50, в близост до общината. В нея дълги години се помещаваха заведения, най-известното сред които носеше гръмкото име „Римски терми“.
И там частен паркинг върху чакъл и бетон замени паметта за един град, с отворен дух и култура. Град, давал дом на представители на десетки етноси, дипломатически и консулски служби като за малка държава. Имал е офиси на пасажерски и транспортни компании с линии до Пирея, Марсилия, Одеса, Саутхемптън… и дори Ню Йорк. А търговци със стоки са идвали от всевъзможни места от бреговете на Черно море, Средиземноморието и Ориента.
Починът с изчезващите паметници във Варна обаче далеч не е нов
Така е било и през март 1962 г. в нощта на 12 срещу 13 март, когато само за няколко часа е премахнат паметника на Сталин. На сутринта на мястото на гипса и арматурата вече били засадени цветя и райграс, а бетонът край тях старателно почистен и дори измит.
Така беше и миналия петък през нощта – на 19 януари, когато тонове бетон се изляха в двора на къщата на пресечката на бул. „Сливница“ и ул. „Петко Каравелов“, до градинката „Севастопол“. Тя е на друг някогашен варненски търговец – Григор Пейчев. Той е образован в Марсилия, с магазини за ориенталски стоки и почетен консул на Унгария след Първата Световна война.
Домът и цялото пространство на имота е проектиран от едно от големите имена в българската архитектура – Стефан Венедикт Попов
Заради финансови проблеми, Пейчев продава къщата си – завършена през 1924 ч., на търговеца Мошом Кокашвели през 1929 г.
След преврата на 9 септември новата власт национализира имота с всичко в него и настанява там една от местните структури на БКП. След 1989 г. в нея за кратко се настанява първата централа на СДС.
Наследниците на Кокашвели успяват да възстановяват собствеността си след близо 50 години и през 1994 г. . Именно тази година се оказва ключова в тази история. Къщата построена за Григор Пейчев, е вече с нов собственик и преобразувана за нуждите на банка.
През 2019 г. финансовата институция я продава на сегашния ѝ собственик, фирма, свързана с една от големите ресторантьорски вериги, която от няколко години ползва за ресторант съседния имот. Той е познат във Варна като къщата на Никола Провадалиев – тъст на Васил Радославов, а в последствие и като Шахдом.
Бетонът, излят в двора на бул. „Сливница“ на 19 януари през нощта обаче се оказа… в нарушение на нормите
Спешна проверка на общинска полиция, изпратена от кмета Благомир Коцев в съботата след бетонирането, установила, че проектът на собствениците, който е за преместваемо съоръжение – зимна градина към ресторанта, трябва да е с трамбована пясъчна основа и клинкерни плочи.
Последвало предписание от отдел „Строителен контрол“ към Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ във варненската община. То е издадено в понеделник – 23 януари, и е за разрушаването на бетона, който при измерване от инспекторите се оказал с дебелина 10 см.
В ранния следобед, раздробяването на бетона с пневматичен къртач вече беше в ход.
„Бетонът е в процес на демонтаж“, написа кметът Благомир Коцев в профила си във Facebook.
Сюжетът с къщата паметник на културата, която реално е частна собственост, датира от последните дни на 2023 г.
В съботният 30 декември се оказа, че докато със започналите подготвителни действия по изграждането на преместваемото съоръжение – зимна градина със застроена площ от 441 кв.м, е премахната кованата ограда, а стълбовете, на която тя се крепеше са срутени. Изсечени се оказаха и огромните вечнозелени иглолистни дървета край главния вход на оградата, с които тя се свързваше от десетилетия.
Според Николай Савов, председател на Варненско историко-архитектурно дружество „Наследство“, оградата е изкована преди 100 години, през 1924 година.
Според становище на експерти на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) – цитирано от Радио Варна, а и в отговор на кмета Коцев – които се позоват на няколко архивни снимки от 30-те и 40-те години на миналия век, както и на проекта от 1994 г. за адаптиране на сградата към функциите на банка, е направен проект за преустройство и на оградните зидове и достъпа до имота, „оградата е загубила автентичния си вид“, а разрушаването ѝ е допустимо.
Именно това пише и в съгласувателното становище на Министерство на културата като част от документацията по проекта за преместваемото съоръжение- зимна градина, предшестваща откриването на стоителната площадка на 6 ноември – само ден след балотажа на последните местни избори, сменил кметската управа във Варна.
Според този проект – цитиран и от НИНКН, в двора на къщата е предвидено озеленяване с „храстова растителност по целият периметър на зимната градина, както и по калканната стена на оградния зид към двора на съседния поземлен имот“, тоест там, където беше излят бетонът.
Строителното разрешение – според информационната табела, е с дата от март 2023 г.. Самата проектна документация е изготвена на база Виза за проучване и проектиране от Главния архитект на Община Варна и е с дата 3 юни 2019 г.
И докато оградата към имота се оказва неавтентична, никой в заформилата се обществена дискусия не разбра основанието, въз основа на което са отсечени иглолистните дървета край входа
Законът предвижда за отсичането на всяко дърво, дори и в частен имот, да се подаде искане за разрешително за отсичане в общината с указана доказана необходимост – лошо състояние, старо, изсъхнало, представляващо опасност или др.
За да се опази зеленината в градовете, изключение се прави за дърветата под специална опека или картотекираните в регистър. Такива обичайно са дърветата с историческо значение, ценните видове и тези на възраст над 20 години.
Междувременно, общинската съветничка от ГЕРБ, Жечка Георгиева публикува част от получения от нея отговор на питания по казуса. След преглед на документацията, тя пише:
„Преместваемият обект, нарушава съществуващото озеленяване, както и проектното след излята бетонова настилка. В проекта е посочена клинкерна настилка върху чакъл и пясък, а не бетон. Няма показан демонтаж на оградата. Няма и документ удостоверяващ вида и типа на оградата „– съборена в празничният дълъг последен уикенд на миналата година.“
През 2008 г. казусът със сринатата Картофена къща стигна до съда
Делото мина през всички съдебни инстанции, продължи 12 години, завърши с оправдаване на собствениците, сринали имота след три последователни отказа от тогавашния институт по паметниците на културата (днес НИНКН) и показа в обвинителния акт как с уведомителен режим можеш да бутнеш нещо законно.
Последната за момента точка, и очевидно не последната, по казуса с оградата и двора на търговеца Григор Пейчев, поставя за пореден път няколко въпросителни. Те все още нямат трайно решение.
Като тези за оцеляването на паметниците на културата, когато публично се говори, че има силен институционален натиск над тях. За съдействието при опазването на ансамбловите архитектурни комплекси. За отговорността на институциите, когато вземат решения за средата въз основа на повече или по-малко ограничена информация. За срещането на границите между частния интерес и общата ни култура. За грижата към паметта ни. За опазването на архитектурата на парче – илюстрация за съборената кована ограда на имота, заради тунингованите зидове през 1994 г. и чуденето:
„Ако не е съвсем автентична, това променя ли характера ѝ?“
В противен случай се закотвяме в ситуацията „Какво беше, а какво стана!“
Или до въпроса, който реторично задава историкът Теодор Роков:
„Трябва ли един ден да доказваме и ценността и автентичността на камбанарията на Катедралата във Варна, след като е строена десетилетия след самата църква?“
Въпрос, който спокойно можем да съотнесем и към стотици, а може би и хиляди сгради у нас. Паметници на културата и историята, реставрирани и с нови, неавтентични материали или дооправени строително в годините.
Източник: OffNews
Още новини четете в категорията България
