Гръмките обещания за „справедливи цени“, заявките за бързо овладяване на инфлацията и опитите търговските вериги да бъдат представени като основен виновник за поскъпването коментира в предаването „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ журналистът от „Капитал“ Николай Стоянов. Според него зад шумните политически послания стои повече пиар, отколкото реална икономическа стратегия, а част от предлаганите мерки звучат абсурдно и рискуват да доведат до опасни последици.

„Ако бях цена, и аз щях да се уплаша от щаб“

Икономическият журналист Николай Стоянов подхожда към случващото се с известна доза ирония:

„Аз ако съм цена и чуя, че се прави щаб, ще се свия веднага.“

Въпреки шеговития тон той подчертава, че ситуацията всъщност е тревожна:

„Начинът да се борим с безумните решения в икономиката е да покажем абсурдността им. А някои от решенията, които виждаме, са точно такива.“

„Опитват се да сплашат бизнеса“

Според Стоянов първите действия на кабинета срещу инфлацията не засягат реалните причини за поскъпването, а се насочват към най-видимия и удобен виновник – големите търговски вериги.

„Това е най-лесният наратив. Хората виждат веригите – влизат в магазина и плащат. Не виждат производителите, не виждат посредниците. А веригите са и чуждестранни – идеално за народняшки прочит: ‘лошите чужденци, които ни източват’.“

По думите му истинските двигатели на инфлацията у нас са два основни фактора:

• Вносна инфлация – породена от войната в Близкия изток, затруднените доставки и високите цени на петрола;
• Фискалната политика – дългогодишното увеличение на заплатите в публичния сектор, което оказва натиск и върху частния бизнес.

„Когато има повече пари в икономиката, потреблението расте и цените се вдигат. Това е базова икономика. Няма как да го спреш с понятия като ‘справедлива цена’.“

„Справедлива цена“ – термин без реално съдържание

Стоянов е категоричен, че самата идея за „справедлива цена“ е икономически неиздържана.

„Самото понятие ‘справедливост’ е субективно. Пазарът е този, който определя цената. Ако аз съм склонен да платя, а вие сте склонни да продадете – това е справедливата цена.“

Той предупреждава, че ако държавата започне да определя какво е „справедливо“, резултатът ще бъде хаос и огромна бюрокрация.

„Представете си държавно звено, което трябва да следи цените на хиляди стоки. Това е безумна бюрокрация. И няма да произведе ефект.“

„Регулаторите не бива да се превръщат в бухалка“

Новото управление обещава по-силен контрол и разширени правомощия за различните регулатори. Според Стоянов обаче това крие сериозен риск.

„Когато дадеш прекалено много власт на регулаторите, това много лесно се изражда в произвол. Всеки може да бъде обвинен. А после всеки ще казва: ‘Мен ме мачкат политически’. За щастие, през последната година не се развихриха. Не започнаха да мачкат бизнеса. Това щеше да е много по-лошо.“

„Инфлацията не идва от веригите“

Стоянов е убеден, че обвиненията срещу големите хранителни вериги са необосновани.

„В хранителния сектор конкуренцията е жестока. Там картели почти няма. Ако има спекула, тя е в други сектори, не в храните.“

Като пример той посочва цените в ресторантите:

„Защо е толкова скъпо да излезем да ядем? Защото заведенията са пълни. Хората имат пари. Това е инфлация, движена от доходи, не от спекула.“

„Истинските мерки изискват време“

Според него шумните акции на властта имат една основна цел – да покажат бърза реакция.

„Те искат да покажат, че действат веднага. Но истинските мерки – ограничаване на разходите, намаляване на дефицита – дават ефект след месеци.“

Стоянов обръща внимание и на вече дадените указания за 10% съкращение на бюджетите на отделните ведомства.

„Това може да е буфер. Но реално ще доведе до по-малки бонуси за държавните служители. Това е начин да се охлади икономиката.“

„Пълната власт винаги носи риск“

Журналистът предупреждава, че концентрацията на прекалено много власт около един лидер крие сериозни опасности.

„Дори да приемем, че господин Радев има добри намерения – екипът му може да не е най-добрият. Когато една партия се появи за седмици, тя привлича кариеристи, хора, които искат да се докопат до властта.“

Той прави паралел с други политически проекти от близкото минало:

„ГЕРБ се изградиха във властта. НДСВ не успяха. ‘Прогресивна България’ е на кръстопът – или ще се вкопае, или ще се разпадне.“

„Пиарът може да купи време, но не и да спре инфлацията“

В заключение Стоянов обобщава, че сегашните действия на управляващите са по-скоро комуникационна стратегия, отколкото реална икономическа политика.

„Тези мерки са пиар. Те няма да спрат инфлацията. Но могат да купят време – време, в което да се направят истинските реформи.“

И допълва:

„Иначе пълната власт винаги е притеснителна и винаги е нещо, което трябва да се гледа особено внимателно. Дори някой да дойде с най-добри намерения – като един добродушен диктатор, който иска да направи най-доброто – когато има пълна власт и особено ако повярва прекалено много в себе си и не се вслушва в никакви критични гласове, опозиция и т.н., има опасност да залитне в крайности.“

По думите му сериозният риск е лидерът да се обгради не с най-компетентните експерти, а с най-приближените хора.

„Най-често не са най-големите експерти, а просто най-близките до него.“

Стоянов смята, че именно това е голямото изпитание пред „Прогресивна България“:

„Когато имаш толкова силна власт в момента, много бързо този тип партии, които са изникнали набързо – буквално за седмици – привличат всякакви кариеристи, хора, които искат да се докопат до властта и да я използват по същия начин, както и предишните.“

И завършва с предупреждението, че истинският тест за всяка нова политическа сила е дали ще успее да се справи именно с подобни зависимости и вътрешни интереси.