По време на дебати в Европейския парламент за ситуацията във Венецуела българският евродепутат от „Възраждане“ Петър Волгин отправи остра критика към действията на Съединените щати и към реакцията на европейските институции. В типичния си журналистически стил той разкритикува бездействието на Брюксел и изрази недоволството си от начина, по който се оценяват международни конфликти и изборни резултати.

„Съединените щати извършиха непровокирана агресия срещу Венецуела и отвлякоха президента Николас Мадуро и съпругата му. Ръководителите на Евросъюза, които в други подобни случаи са изпълнени с гняв и призовават за незабавни санкции и ядрени мерки срещу агресора, този път се ограничиха с беззъби декларации и, треперейки като зайци, зачакаха какво ще реши Големият американски брат.“

С тези думи българският евродепутат от „Възраждане“ Петър Волгин се обърна остро към аудиторията по време на дебати в Европейския парламент за положението във Венецуела. 

„Никой не смее да заклейми непровокираната американска агресия и да призове за постоянни усилия в защита на международното право. Изглежда, че еврочиновниците се грижат за международното право само когато им е изгодно. Това напомня оценката на изборните резултати във всяка държава: ако Западът не харесва победителя, изборите били нелегитимни. Ако пък спечели политик, близък до евроелита – следват радостни възгласи, независимо от наличните нарушения.“

Като типичен представител на парламентарната група „Европа на суверенните нации“, Волгин отбеляза в евроскептичен тон, че както ръководството на Европейската комисия, така и мнозинството в Европейския парламент се държат неадекватно:

„Мнозинството присъди наградата „Сахаров“ на венецуелката Мария Мачадо. Тази същата, надявайки се да омилостиви Тръмп, всъщност й връчи Нобелова награда, с надеждата да стане шеф на Венецуела.“

В края на изказването си Волгин отправи и шеговита прогноза, че утре Мачадо може да подари „Сахаров“ на Тръмп, ако прецени, че това поредно подмазване ще й донесе изгода. Българският евродепутат подчерта и загубата на политическа тежест и интелигентност у ръководителите на брюкселската върхушка.

„Всичко това отново доказва, че лидерите на основните европейски институции са лишени от значение и се прехласват по несъстоятелни лица като Мачадо. Каквито са шефовете, такива са и фаворитите им.“