Инфлацията в България отново набира скорост, а според икономиста Петър Ганев причината вече не е само във външните кризи. В ефира на БНТ той очерта тревожна комбинация от фактори – скъпи горива, рекордно кредитиране, ръст на заплатите и държавни разходи, които заедно „наливат масло в огъня“ на цените.
„Различни фактори хранят инфлацията. Безспорно най-големият импулс в момента е в транспорта и горивата“, заяви старшият изследовател в Института за пазарна икономика.
Но според него истинският проблем е много по-дълбок.
„Кредитирането разбива всякакви рекорди“
Ганев обърна внимание, че в момента икономиката се движи от огромно потребление, стимулирано както от държавата, така и от банките.
„Тази експанзия в потреблението, която идва през бюджет, голям дефицит, ръст на заплатите и ръст на кредитирането… Всичко това води до огромно потребление, което помпа цените“, обясни той.
По думите му кредитирането в България вече надминава нивата в много държави от ЕС и това допълнително ускорява инфлационния натиск.
България влиза в опасна зона
Икономистът коментира и очакваната процедура за прекомерен дефицит срещу България, като според него тя може да има и положителен ефект – да принуди властта най-сетне да овладее разходите.
„В момента сме на етап, в който можем да вземем необходимите мерки и да излезем от тази процедура“, каза Ганев.
Според прогнозите на Европейската комисия, ако не бъдат предприети действия, бюджетният дефицит може да достигне между 4 и 4,5% през следващите години.
“Ще видим аргументите на ЕК в сряда. Това, което виждаме в пролетната макроикономическа прогноза, която излезе преди седмица, е, че дефицитът за миналата година е 3.5%. Той не е ревизиран за годините назад. Ние знаем, че е 3,5 и най-вероятно с отстъпката за отбрана влиза в 3%. Инерцията, обаче, при удължителен бюджет, без ясни мерки и гласувана нова рамка, води към дефицит между 4 и 4,5%. Тяхната прогноза е за 2026 и 2027 г. и тя е при положение, че ние нищо не правим по въпроса. Нашият аргумент би бил, че ние ще направим, защото има нова власт, която може да внесе бюджет. Тук вече отговорността е на новата власт: да внесе бюджет, в който много ясно да покаже, че сменя траекторията”, обясни Петър Ганев.
„Не сме влезли с лъжа в еврозоната“
Петър Ганев коментира и обвиненията, че България е „маскирала“ финансовото си състояние, за да покрие критериите за еврозоната.
„Имаше фискални хватки, които бяха използвани през последните години, но това не са лъжи“, заяви той.
Като примери посочи изтеглянето на средства от държавни предприятия, авансови плащания от банки и добивни компании, както и еднократни приходи от хазарта. Според него подобни практики щели да бъдат използвани независимо дали страната се е подготвяла за еврозоната или не.
Големият тест тепърва идва
Икономистът подчерта, че истинската битка предстои с новия бюджет, който трябва да покаже дали властта е готова реално да затегне разходите.
„В момента сме в такава макроикономическа ситуация, че не трябва да имаме дефицит“, предупреди той.
Ганев е скептичен към част от вече обявените идеи за икономии, включително намаляването на партийните субсидии, определяйки ги като по-скоро символични.
Според него сега вниманието е насочено към финансовия министър и към това дали кабинетът ще има смелостта да промени курса, преди натискът от Брюксел и пазарите да стане много по-сериозен.
Източник: БНТ
