Над 1 милиард от населението на света е с наднормено тегло! 500 милиона от тях са диагностицирани със затлъстяване, а от тях 150 милиона са жителите на Европа! Живеем в свят, в който заплахата от затлъстяване на населението нараства с всяка изминала година. За съжаление, България също има място в черните статистики, като заема пето място в Европа по детско затлъстяване.
Все по- болно население!
Успоредно със затлъстяването на населението расте и броя диагностицираните със сърдечно – метаболитни болести. Диабет тип 2, метаболитен синдром, инсулинова резистентност, атеросклероза, хипертония, съдречни инфаркти, мозъчни инсулти, поликистозни яйчници, обструктивна сънна апнея, рак, болест на Алцхаймер са само част от заболяванията причинени от затлъстяването и те покосяват не само възрастни, но и млади хора и дори деца.
Как да спрем пандемията!
Именно заплахата от масово разболяване на населението насочи вниманието на учени, лекари и редица специалисти в борбата с бича на 21- век. Ежедневно се разработват лекарства, програми и методи, които да подпомогнат неравната битка със затлъстяването. В тази битка, от години се е посветил и доц. д-р Димитър Гугутков, изпълнителен директор на Медицински комплекс „Доверие“, който специално за читателите на SafeNews разяснява как да подходим към новаторското отслабване с пептиди, което се превръща в тенденция и предлага нова перспектива за хората, които се стремят към по- здравословен начин на живот.
Какво са пептиди?
Пептидите са малки вериги от аминокиселини, които представляват градивните елементи на протеините в нашето тяло. Те са органични съединения, които изпълняват жизненоважни функции в организма, като пренасят информация между клетките и участват активно в процесите на регенерация.
По структура пептидите са съставени от по-малко аминокиселини от протеините, което им позволява да проникват по-лесно в кожата – затова те се използват активно в козметиката. Пептидите стимулират образуването на колаген и еластин, подпомагат регенерирането на кожата и ефективно се борят с бръчките и фините линии.
В зависимост от вида си, те могат да действат като невротрансмитери или да участват в хормонални процеси, което ги прави изключително ценни както в козметичната индустрия, така и в медицината.
Пептиди при отслабване
Пептидите, използвани в изследвания за отслабване и липидна регулация, оказват влияние върху различни биологични пътища, свързани с енергийния баланс, апетита, инсулиновата чувствителност и мобилизирането на мастна тъкан. Механизмите им на действие се различават в зависимост от рецепторната им насоченост, но най-често включват следните процеси:
GLP-1 рецепторна стимулация – води до намалено усещане за глад, забавено стомашно изпразване и по-добър контрол върху кръвната захар. Примери са Semaglutide, Retatrutide и Tirzepatide.
Модулация на хормона на растежа (GH) – пептиди като CJC-1295 и Ipamorelin стимулират ендогенната GH секреция, която може да подпомогне липолизата, метаболизма на мазнините и възстановителните процеси, особено при калориен дефицит.
Липолитичен ефект без анаболна активация – пептиди като HGH Frag 176-191 селективно активират разграждането на мазнини, без да повлияват нивата на IGF-1, което ги прави особено подходящи при изследвания на локализирана мастна редукция, включително в области с повишено натрупване на подкожни мазнини.
В допълнение, някои от тези съединения участват в регулацията на инсулиновата чувствителност, глюкозния метаболизъм и възпалителния отговор, като така допринасят за комплексен метаболитен ефект, насочен към подобрение на телесната композиция.
Защо лечението с пептиди не трябва да е краткосрочно, разказва доц. д-р Димитър Гугутков, пред SafeNews!
Много хора подхождат към тези медикаменти с мисълта: „Ще ги взимам няколко месеца, ще отслабна и ще ги спра.“
Това мислене обаче е погрешно, когато говорим за метаболитен синдром, инсулинова резистентност, преяждане, пристрастяване към храна или емоционално хранене. Причината е проста: проблемът не е само в килограмите – а в цялата невроендокринна система.
Мозъкът има нужда от “препрограмиране”!
Мозъкът на човек, който се е хранил хаотично години наред, буквално се адаптира:
- да усеща глад по-често от нормалното;
- да не разпознава ситост навреме;
- да изпитва нужда от храна като компенсация за емоции, стрес, скука или навик.
Тези невронни вериги са дълбоко вкоренени.
GLP-1, GIP и глюкагон рецепторите в мозъка и храносмилателната система трябва да бъдат стимулирани постоянно и продължително, за да се изгради нов модел на хранене.
Колко време отнема истинска промяна?
Според най-новите наблюдения и проучвания:
- За начално отслабване и подобряване на метаболитните маркери са нужни поне 6–12 месеца.
- За стабилизиране на теглото, нормализиране на апетита и хормоните на глада (грелин, лептин, инсулин) – обикновено са нужни 12–24 месеца.
- За трайно изграждане на нов модел на хранене и метаболизъм, устойчив на спиране на медикамента, често са нужни 3 години.
Този период не е произволен – отговаря на биологичното време, нужно на мозъка да създаде нови трайни навици, а на тялото – да преструктурира мастната тъкан, чернодробната функция, чувствителността към инсулин и нивата на възпаление.
Какво става, ако терапията се прекъсне твърде рано?
При повечето хора, които спират медикамента след кратка употреба (под 1 година), се наблюдават:
- Възстановяване на апетита
- Връщане към старите хранителни навици
- Повишаване на теглото (понякога дори над началното ниво)
- Повишаване на инсулина и кръвната захар
- Психологичен срив и чувство за провал
Причината е, че организмът не е имал време да възстанови баланса си самостоятелно. GLP-1 и GIP не са в нормални нива, а грелинът (хормон на глада) буквално „отмъщава“ след спиране.
Кога може да се мисли за намаляване или прекратяване?
Спирането или намаляването на дозата може да се обсъжда само при следните условия:
- Хранителните навици са трайно променени – т.е. човек сам се чувства сит при нормални порции.
- Психологическият глад е овладян – няма емоционално хранене.
- Кръвната захар, инсулинът, лептинът и холестеролът са в норма.
- Физическата активност е редовна.
- Периоди без пептид са били тествани – без силен рецидив в апетита.
Ако някой от тези елементи липсва – намаляването е рисково.
А има ли нещо лошо в дългосрочната терапия?
Истината е, че няма!
Както човек с високо кръвно или диабет понякога приема лекарства цял живот, така и човек с нарушен контрол върху апетита и инсулина може да има нужда от поддържаща доза пептид – и това е напълно приемливо.
Дългосрочната терапия може да бъде с:
- по-малки дози (напр. половин доза седмично);
- по-редки инжекции (напр. на 2 или 4 седмици);
- или циклично (3 месеца прием – 3 месеца почивка, ако всичко е стабилно).
Ако целта ти е не просто да отслабнеш, а завинаги да се отървеш от зависимостта към храната, от постоянния глад и от цикличното напълняване, тогава пептидната терапия трябва да се разглежда като дългосрочна инвестиция в пренастройката на мозъка и метаболизма ти – не като временно „лекарство за килограми“.
И ако ти се струва много – помисли колко години си прекарал в борба с наднормено тегло, апетит, срам, болки в тялото и лишения.
3 години за метаболитна свобода не са много. Те са разумната цена на истинската промяна!
За още актуални новини: Последвайте ни в Google News
