Пенсиите в България вече приличат на европейските по коефициент на заместване на дохода, но съотношението на пенсионерите към осигурените е двойно по-лошо от средното за ЕС и ОИСР. Това прави системата неустойчива в дългосрочен план, тъй като тя е силно зависима от трансфер на данъчни приходи. Това констатират от Фискалния съвет в становище по отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 година.
Брутният коефициент на заместване на дохода е важен показател за щедростта на пенсионната система.
Той показва съотношението на пенсията към брутния доход. В доклада на Фискалния съвет е посочено, че брутният коефициент на заместване на дохода е 53,3%, като е близък до средния за ЕС (54,8) и над средният за страните от ОИСР (50,7). В същото време обаче съотношението на пенсионерите към осигурените лица у нас е двойно по-високо – 0,72 при 0,35 средно за ЕС и 0,31 средно за страните от ОИСР. С други думи, у нас на 100 работещи се падат 72 пенсионери, докато в ЕС 100 работещи издържат едва 35 възрастни.
Това показва, че политиката на увеличаване на пенсиите с държавни трансфери над възможностите на пенсионната система без необходимите реформи в нея е неустойчива в дългосрочен план и я прави силно зависима от трансфер на данъчни приходи.
По този начин се разрушават принципите на социалното осигуряване и се разкъсва връзката между личния принос на осигурените лица и получаваните пенсионни доходи, коментират от Фискалния съвет.
Дефицитът в бюджета на ДОО продължава да расте – вече достига 11 522 млн. лв. (5,68% от БВП). Покритието на разходите с осигурителни приходи е едва 52%, отбелязват авторите на доклада. В основата на ръста на средния осигурителен доход с 14,5% спрямо 2023 г. са увеличението на минималната работна заплата, както и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица с 20% до 933 лв., увеличението на максималния осигурителен доход с 10% до 3 750 лв., увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и други в бюджетната сфера.
Със сериозен темп са се увеличили разходите за социални помощи и обезщетения през 2024 г. – 18%, докато миналата година ръстът им е бил 7,5%, пише още в доклада. Това обаче се дължи главно на прехвърлянето на третия ден от болничния обратно към НОИ, след като години наред го плащаха работодателите.
SafeNews припомня, че намаляват пенсионерите, които получават вдовишки пенсии. Към края на март тази година такава добавка взимат 667 359 човека. Преди десет години вдовишка добавка са получавали близо 729 121 пенсионери, а през миналата година те са 678 064, сочат данни на НОИ.
През миналата година на 44-ма пенсионери са спрени вдовишките добавки, тъй като са сключили брак. Броят им е най-голям за последните 10 години, като годишно са били прекратявани между 4 и 12 такива добавки.
Източник: Сега
