Д

нес ви представяме Димитър Аврамов – една личност, отдадена не само на спорта, но и на обучението и възпитанието на децата в силен дух и борбеност. Срещаме се в Училище по математика „Питагор“, където съвсем скоро ще започне тренировките си по таекуондо на ученици на различна възраст. Впечатли ни веднага със своята искреност, целеустременост и голямо сърце. Разказва, че към бойните спортове навремето го насочва майка му, която го записва на 11-годишна възраст на киокушинкай карате, защото е много увлечен по всички филми с Джеки Чан и Брус Лий. Тогава източните бойни изкуства все още са екзотични и енигматични – показват му как един добър, но слаб физически човек, може да бъде смачкан, но започвайки да се занимава с бойни изкуства, става силен, запазвайки високия си морал. И доброто побеждава злото.

Тогава на Димитър Аврамов първата тренировка по карате въобще не му допада – твърде много хора, всичко е хаотично, а и няма нищо общо с любимите му филми.

На втората обаче започват ударите с крака и това е моментът, в който той се влюбва в бойните спортове завинаги. След година и половина тренировки, идва тест – да счупи с ръка една тухла. Чупи я, но чупи и ръката си и се отказва от каратето. Само след няколко месеца обаче, среща страхотен треньор и започва тренировки по таекуондо.  И тази негова страст продължава и до днес.

Димитър Аврамов споделя още и че таекуондо през годините му е дало изключително много – да се изправиш срещу трениран противник, който цели да те нарани физически, е не само едно от най-трудните, но и опасни неща. Но ако успееш да преодолееш страха си, тогава вече нищо не може да те спре да покориш целта си, включително ако е научна. Явно това е причината днес той да има докторска степен от НСА „Васил Левски“ и да не спира да си поставя нови цели. Той е преподавател в НСА „Васил Левски“, отговорен за обучението и образованието на бъдещите треньори по таекуондо в България, а скоро му предстои и да се хабилитира като доцент. Известният треньор казва, че навремето таекуондо му помага и да завърши езикова гимназия, след което избира да продължи образованието си в НСА, макар че има възможност да учи и в Техническия университет.

Днес той е убеден, че именно на таекуондо дължи изградените си качества – постоянство, дисциплина и вяра, че може да се справи с всякакви препятствия.

Умението как да учи, как да стигне до крайния си предел и да опознае себе си, а след това да постигне още и още. На въпроса какво му е отнел този спорт отговаря мигновено, че го е предпазил от изграждането на вредни навици, като среднощните излизания със съучениците, безцелното прахосване на време по кафенета, тютюнопушенето. И до днес не е съжалил за този свой избор.

Навремето, след като защитава успешно магистърска степен, на Димитър Аврамов му предлагат преподавателско място в НСА „Васил Левски“, за което той тогава все още не се чувства готов. Затова заминава за Великобритания, където се състезава две години.

Там всичко за него се развива като по филмите – докато тренира, в залата го вижда треньор, който му предлага да се присъедини като състезател към неговия клуб. Там той среща множество шампиони, сред които е и личният треньор на първата в историята бронзова медалистка по таекуондо за България от Олимпиадата в Париж през тази година Кимиа Ализаде. Следват множество успешни състезания за Аврамов не само във Великобритания, но и в България, САЩ и Турция.

Но въпреки вълнуващия си състезателен път, треньорът признава, че най-голямо щастие му носи работата с деца.

На това призвание се отдава, след като приключва със спортната си кариера. Тогава усеща силно, че не само има още какво да даде, но и че това ще бъде основната следа, която ще остави след себе си. А децата учи, че медалите не са най-важният успех, че по-съществено е да се превърнат в истински стойностни личности, които не се плашат от трудностите и взимат правилни, морални решения. Именно това му носи дълбоко духовно удовлетворение – да види как едно плахо дете влиза неуверено в залата му, а излиза уверен, усмихнат, силен и решителен млад спортист. Това чувство треньорът не може да сравни с никое друго подобно усещане.

Сега най-голямото доказателство, че е на прав път в следването на призванието си, са неговите две дъщери – и двете вече завоювали жълто-зелени колани по таекуондо. Не се е и поколебал да ги поведе по своя път, още повече че тренировките при него са повече от безопасни – използват се нагръдници, протектори и каски с плексиглас пред лицето. А южнокорейското таекуондо не позволява удари с ръце в главата. Такива ще бъдат тренировките му и в Училище по математика „Питагор“, където съвсем скоро Димитър Аврамов за пореден път ще докаже, че обучението по всеки учебен предмет е много по-успешно, когато е съчетано с дисциплината, възпитавана от таекуондо. А ние нямаме търпение да видим новите му успехи с децата математици!

Кой е Димитър Аврамов

Димитър Аврамов е двукратен държавен шампион на България по таекуондо за 2007 и 2008 г., състезател в България, Великобритания, САЩ и Турция. Защитил е докторска степен по „Теория и методика на физическото възпитание и спортната тренировка“ в НСА „Васил Левски“, главен асистент е по таекуондо в НСА „Васил Левски“, а скоро му предстои хабилитация като доцент. Зад гърба си има и множество успешно положени курсове: II ниво треньор към Световната таекуондо федерация, за треньор към Европейския Таекуондо Съюз и др. Сред неговите възпитаници са европейски медалисти, балкански шампиони и едни от най-добрите състезатели на България по таекуондо. През новата учебна година Димитър Аврамов поема и обучението по таекуондо на учениците от Училище по математика „Питагор“.