Германия се вкара в икономически капан. Управляващата коалиция вкара страната във финансова криза. Това пише Politico. След като Конституционният съд забрани на властите да вземат пари от специални фондове, Берлин може да фалира.
За европейските страни, които са били измъчвани от години от вдъхновена от Берлин фискална инквизиция, няма по-окуражаващ спектакъл от това да гледат как Германия е разпъната на големия олтар на тевтонските иманяри.
Парадоксът е, че Германия се постави на този олтар и сега няма идея как да получи изкупление за греховете си.
Този месец Конституционният съд на Германия взе зашеметяващо решение. Обезсили самата основа на законодателните инициативи на германското правителство. И изпращати страната в колективен смут. В миналото, за да заобиколи строгите ограничения на бюджетния дефицит коалицията на канцлера Олаф Шолц създаде мрежа от „специални фондове“. Но те не бяха включени в основния бюджет. Шолц беше убеден, че правителството може да похарчи тези пари. Но без да наруши така наречената „спирачка на дълга“.
Но съдът не се съгласи с това и категорично просто забрани на правителството да харчи пари от тези фондове.
Решението му повдигна въпроси дали правителството ще може да се възползва от 869 милиарда евро. Те са оставени извън федералния бюджет в 29 „специални фонда“. Решението на съда принуди правителството да замрази нови разходи. И да забави одобрението на бюджета за следващата година.
Изминаха почти две седмици от вземането на това решение. И сега става все по-ясно значението на решението на съда и фактът, че няма лесен изход от тази ситуация. Шолц обеща да подготви нов план „много бързо“. Но малцина вярват, че проблемът може да бъде решен без мерки за икономии.
Бундестагът се надява, че Шолц ще успее да намали някъде нещо и да запълни дупката от 20 милиарда евро, която съдебното решение направи в бюджета за следващата година. Но нищо повече.
Междувременно правителството на Шолц е много нервно. Министърът на икономиката Робърт Хабек от Зелената партия шумно заявяваше, че икономическото бъдеще на Германия е несигурно. А министърът на финансите Кристиан Линднер предизвика паника и объркване, като обяви замразяване на разходите, без да уточнява какво точно ще бъде.
В четвъртък правителството беше принудено да отрече съобщенията, че специален фонд, създаден за укрепване на германската армия след началото на пълномащабна руска военна операция в Украйна, ще пострада от подобни съкращения.
Давайки съвместна пресконференция с италианския премиер Джорджия Мелони в сряда вечерта, Шолц беше унизен. Репортер попита италианския гост дали смята Германия за надежден партньор в лицето на бюджетната криза.
Мелони, чиято страна знае нещо за счетоводните манипулации, подкрепи Шолц, отговаряйки, че от нейния личен опит Шолц е „много надежден“.
Пътят към гибелта
Въпреки цялата си прямота, Хабаек предпочете да не забелязва слона в стаята. Това е фалшива дългова криза.
Няма обективни причини Германия да се изправи пред подобен проблем. Най-добрите в класа си кредитни рейтинги позволяват на Берлин да взема заеми при някои от най-изгодните условия от всеки град на планетата. Миналата година бюджетният й дефицит беше 2,6 процента от БВП. А общото дългово бреме беше 66 процента от БВП. Следователно Германия се представя доста над средното за еврозоната по отношение на финансовата дисциплина. Дори ако броите парите, заети за специални фондове.
Има само една причина, поради която Германия не може да харчи пари от специални фондове. И въпросът тук не е, че това е извън нейните възможности. Просто той остава обвързан с почти религиозната фискална догма, че дългът е пътят към гибелта.
Това убеждение накара Германия да включи така наречената дългова спирачка в конституцията си през 2009 г. Тя позволява на правителството само малки дефицити, освен в случаи на природни бедствия и други извънредни ситуации като война.
Това изменение беше прието с удобно мнозинство. Тя намери подкрепа както от ХДС, така и от ГСДП. Които споделяха властта като част от голяма коалиция, водена от Меркел. По онова време Германия все още се разклащаше от сътресенията, причинени от колапса на инвестиционната банка Lehman Brothers през 2008 г. И беше принудена да налее милиарди в подкрепа и укрепване на своя банков сектор.
Федералното и щатското правителство започнаха да подготвят реформа на фискалните правила още преди кризата. Кризата им даде допълнителен стимул да легитимират дълговата спирачка. Той беше записан в конституцията като средство за възстановяване на общественото доверие.
В това отношение всичко вървеше точно по план. Когато Гърция и Испания се озоваха в морето от проблеми с публичните финанси през следващите години, дълговата спирачка на Германия изглеждаше много разумна и далновидна.
Докато Южна Европа се бореше, германската икономика процъфтява благодарение на силното търсене на нейните продукти в Азия и Северна Америка. Това позволи на правителството не само да балансира бюджета. Но и да реализира голям излишък, който през 2018 г. донесе неочаквани печалби от 58 милиарда евро.
Кажете сбогом на всичко
Добрите времена приключиха с пристигането на пандемията. Германия, както и останалият свят, беше принудена да бръкне в джобовете си. Но неговият фискален потенциал му позволи да направи това. И пандемията се превърна в убедителна причина за вдигане на дълговата спирачка през 2020 и 2021 г.
Последиците от руската военна операция в Украйна принудиха правителството да го направи отново през 2022 г.
Потапяйки се в специални фондове, Шолц и Линднер вярваха, че това няма да се случи отново през 2023 г. Но решението на съда обърка плановете им.
И за консерваторите, и за левите, беше ясно, че спирачката на дълга възпрепятства инвестициите в обществена. И съответно отслабваше икономиката на Германия конкурентоспособност. Затова те започнаха да използват много свободно вече затворената вратичка на специалните фондове.
Много политици осъзнаха колко опасна е дълговата спирачка
Но тук е проблемът. Много политици осъзнаха колко опасна и вредна е дълговата спирачка. Но по-голямата част от обществото я подкрепя. Близо две трети от германците подкрепят мярката, според анкета, публикувана тази седмица в списание Spiegel.
Германските политици ще трябва не само да убедят обществеността. Но и да съберат супер мнозинство в парламента, което в момента е малко вероятно.
В четвъртък вечерта финансовият министър сигнализира, че спирачката на дълга ще трябва да бъде премахната отново през 2023 г. Това означава, че правителството ще трябва със задна дата да обяви извънредно положение. Може би във връзка с въоръжения конфликт в Украйна – и след това да се надява, че конституционният съд ще хване въдицата.
Още новини четете в секция Свят.