От днес Турция се готви за първия си балотаж на изборите за президент, след като в нощта на голямата изборна драма президентът Реджеп Тайип Ердоган изпревари своя светски съперник, но не успя да спечели на първия тур.
Ердоган звучеше триумфално, когато малко след полунощ излезе пред море от поддръжници, за да обяви, че е готов да ръководи страната още пет години.
Почти пълните резултати от най-важните избори в турската следосманска епоха показаха, че Ердоган – на власт от 2003 г. и непобеден в повече от дузина национални гласувания – не успя да достигне 50-процентния праг, необходим за победа.
„С цялото си сърце вярвам, че ще продължим да служим на нашия народ и през следващите пет години“, заяви 69-годишният лидер.
Той също така заяви, че неговата ислямска управляваща партия и нейните ултранационалистически съюзници са завоювали ясно мнозинство в парламента.
Данните на Анадолската държавна информационна агенция показват, че Ердоган е събрал 49,3% от гласовете. Лидерът на опозицията Кемал Кълъчдароглу изостава с 45,0 процента – разочароващ резултат, след като късните предизборни проучвания го сочеха като лидер.
Първият балотаж на президентските избори в 100-годишната история на Турция, която е предимно мюсюлманска, но официално светска, е планиран за 28 май.
Първоначално от лагера на Кълъчдароглу оспорваха преброяването на гласовете и твърдяха, че имат преднина.
Но 74-годишният кандидат президент изглеждаше леко обезсърчен, когато се изправи пред репортери рано в понеделник и призна, че вторият тур изглежда неизбежен. „Ако нашият народ реши да има балотаж, ние абсолютно ще спечелим на втория тур“, каза той.
„Волята за промяна в обществото е по-висока от 50 процента.“
Лирата поевтиня спрямо долара и еврото заради разочарованието на инвеститорите, че ерата на неконвенционалната икономика на Ердоган може би не е приключила.
Съобщената избирателна активност достигна 90 % в това, което се превърна в референдум за най-дългогодишния лидер на Турция и неговата партия с ислямски корени.
Ердоган ръководи 85-милионната държава през една от най-променящите се и разединяващи я епохи. Турция се превърна във военна и геополитическа сила, която играе роля в конфликти от Сирия до Украйна. Влиянието на страната, член на НАТО, както в Европа, така и в Близкия изток, прави резултата от изборите толкова важен за Вашингтон и Брюксел, колкото и за Дамаск и Москва. Ердоган е възхваляван в консервативна Турция, която по време на неговото управление преживя бум в развитието си. По-религиозните гласоподаватели също са му благодарни за решението да премахне ограниченията от светската епоха за забрадките и да открива повече ислямски училища.
Но първото десетилетие на Ердоган, което бе белязано от икономическо съживяване и затопляне на отношенията с Европа, бе последвано от второ, изпълнено със социални и политически сътресения. В отговор на неуспешния опит за преврат през 2016 г. той предприе мащабни чистки, които разтърсиха турското общество и го превърнаха във все по-неудобен партньор за Запада.
Появата на Кълъчдароглу и неговия опозиционен алианс от шест партии – типът широка коалиция, която Ердоган умееше да създава през цялата си кариера – дава на чуждестранните съюзници и на турските избиратели ясна алтернатива.
Вторият тур след две седмици може да даде на Ердоган време да прегрупира силите си и да промени дебата. Но той все още ще бъде притиснат от най-тежката икономическа криза в Турция от 90-те години насам. Мнозина все още са преследвани и от травмата на колебливата реакция на правителството на земетресението през февруари, което отне живота на повече от 50 000 души.
„На всички ни липсваше демокрацията“, каза Кълъчдароглу след като гласува в столицата Анкара.
Предизборните проучвания сочеха, че той ще спечели гласовете на младите хора – близо 10 % от избирателите – с разлика две към едно.
Други, обаче, показаха непоколебима вяра в човека, който прекъсна половинвековното светско управление, пропито от корупция.
С наближаването на изборния ден кампанията на Ердоган ставаше все по-фокусирана към основните му поддръжници.
Той заклейми опозицията като „про-ЛГБТ“ лоби, което получава заповеди от забранени кюрдски бойци и е финансирано от Запада.
Опита се също така да привлече на своя страна работниците от държавния сектор, като им даде огромни увеличения на заплатите в месеците преди вота.
Голяма част от вниманието сега ще бъде насочено към един малко познат независим кандидат, който се превърна в герой, събирайки пет процента от гласовете.
Синан Оган беше изключен от ултранационалистическа партия, която междувременно обедини сили с Ердоган, и се включи в кампанията няколко месеца преди вота.
„Няма да казваме дали ще подкрепим този или онзи кандидат“, заяви Оган в неделя. „Ще проведем консултации с техните представители и тогава ще вземем решение“, заяви Оган.
Републиканският алианс, воден от Партията на справедливостта и развитието на сегашния турски президент Реджеп Тайип Ердоган, печели парламентарните избори в Турция. След преброяване на гласовете от около 98% от урните, блокът получава 49,31%. Опозиционният Народен алианс, воден от Народнорепубликанската партия на кандидата за президент Кемал Кълъчдароглу, получава 35,21% (самата опозиционна партия получава 25,38%).
По предварителни данни Партията на справедливостта и развитието може да спечели 266 места в парламента, а Народнорепубликанската партия – 168. Партията на националистическото движение и Партията на новото благосъстояние, част от Републиканския алианс, могат да получат съответно 51 и 5 места. Партията на доброто (част от Народния алианс) ще вземе 44 места, а Алиансът на труда и свободата, в който влиза прокюрдската партия, ще получи 66 места.
