Експерти и наблюдатели изразяват загриженост, че постигнатият напредък по отношение на телесното разнообразие в модата е на път да бъде заличен. Според тях индустрията е направила „пълен завой“ и отново се е насочила към промотирането на слабите фигури.
Тази седмица доклад на Vogue Business установи, че от 9038 визии, представени на 198 модни ревюта на дамски колекции по-рано този месец, 97,1% са били показани от модели с размер 0–4 по американската скала – еквивалент на XS/S. Само 0,9% от моделите са с по-големи размери (XL/XXL и нагоре), известни още като „curve“, а 2% попадат в средния диапазон (M/L).
В ревютата в Милано само четири от 55 марки са включили модел, който не спада към традиционно малките размери. Електра Коцони, заместник-главен редактор на Vogue Business, казва пред Guardian, че това е най-ниският процент, откакто екипът ѝ започва да съставя доклада преди две години и половина. Тя описва тенденцията като „ужасна“.
„Преди движението за позитивно отношение към тялото набираше скорост – модели с извивки участваха в същите ревюта и фотосесии като останалите. Но напоследък се наблюдава сериозен спад. Индустрията буквално направи обрат на 360 градуса.“
Широкото използване на лекарства за отслабване от типа GLP-1, като Ozempic, е фактор, който допринася за това. Употребата им се разпространява сред знаменитостите, а слабата фигура отново е на почит не само на модния подиум, но и извън него.
Въпреки че въпросните медикаменти първоначално са предназначени за лечение на диабет, те все по-често се използват за отслабване, а това е довело до недостиг за пациентите. Смята се, че само във Великобритания около 1,5 милиона души купуват лекарствата чрез частни рецепти. Съществува и растящ паралелен пазар онлайн. Психотерапевтът и писател Сюзи Орбах описва тенденцията като „последната комерсиализация на тялото“.
На други места се наблюдава нарастващо търсене на процедури за модифициране на тялото – включително т.нар. „операция за талия като на Барби“, при която ребрата се подлагат на микрофрактури, за да се намали размерът им.
„Третираме телата си като продукт, а не като наш дом“, коментира Орбах, посочвайки влиянието на риалити телевизията. „ Кардашиан са красноречив пример за тази нагласа, която сега стана масова.“
Макар че слабите модели винаги са доминирали на подиумите, през последните години се наблюдава лека промяна към по-инклузивен кастинг. През 2023 г. британското списание Vogue постави моделите Палома Елсесер, Прешъс Лий и Джил Кортлеве на корицата, описвайки ги като „новите супермодели“. От рекламни кампании до подиуми – триото беше навсякъде.
Фелисити Хейуърд – модел, писател и активист за телесна позитивност – нарича периода 2011-2017 г. „златна ера“. Днес обаче тя се опасява, че моделите с по-големи размери се използват единствено като „символичен жест“, целящ повече медийно внимание.
Този сезон Лий участва в едно ревю, Кортлеве – в две, а Елсесер – в пет. Ашли Греъм, която е една от най-високоплатените модели през 2017 г., участва в три.
С намаляването на търсенето вътрешни източници описват как моделите с по-големи размери отслабват в опит да си осигурят повече работа на пазара за средни размери. Останалите модели също усещат натиск, тъй като размерите на мострите се смаляват все повече. Шилинглоу настоява, че е несправедливо да се обвиняват моделите за промотирането на идеала за слабата фигура.
„Те не създават дрехите. Натискът идва от дизайнерите и от ръководствата на марките.“
Тъй като махалото се връща към слабостта, това има ефект и върху модните издания. През август ръководителят на Британската рекламна стандартна агенция призова брандовете да избягват „неотговорни“ изображения на нездравословно слаби модели, след лавина от жалби от обществото.
Пазарът на дрехи за големи размери във Великобритания се оценява на над 4 млрд. паунда, но достъпът до тях намалява – марки като H&M и River Island вече предлагат по-големи размери само онлайн.
Хейуърд посочва дизайнера Рик Оуенс като пример за символични действия – миналия сезон той включи 16 модела с по-големи размери, а този – нито един.
„Разочароващо е да виждаш как дори уважавани дизайнери се отказват от истинския прогрес“, казва тя. „Ако искаш да бъдеш прогресивен, трябва да продължиш с прогреса – иначе защо изобщо започваш?“
