Открити са мистериоани гигантски структури под повърхността на Марс. Това са плътни структури, които оставят учените едновременно озадачени и развълнувани. Първата от тях, потвърдена от изследователите в нов документ, е подземна маса с диаметър около 1750 км на дълбочина 1100 км. Мистериозната аномалия се крие под Тарсис Монтес – огромен вулканичен район, в който се намира най-големият вулкан в Слънчевата система.
Новите открития са толкова значими, че могат да оспорят фундаментална концепция на геологията и да променят представата ни за бъдещето на Червената планета.
„Изглежда, че дълбоко в пласта на Марс има голяма маса (нещо светло), вероятно издигаща се от мантията“, пишат авторите в изследването си, което предстои да бъде публикувано в списание JGR: Planets. „Това показва, че Марс може би все още има активни движения, които се случват вътре в него, правейки нови вулканични неща на повърхността.“
Въпреки продължаващите анализи, все още не е ясно колко вулканично активен е Марс. Макар на планетата да няма активни вулканични елементи, районът на Тарсис е изплувал в близкото геологично минало – през последните няколко десетки милиона години, както отбелязва Universe Today.
Изследователите, ръководени от Барт Рут от Техническия университет в Делфт, подозират, че огромната маса всъщност е мантиен шлейф, който се издига под Тарсис Монтес.
„Откритията предполагат, че в момента върха на шлейфа се движи нагоре към литосферата, за да генерира активен вулканизъм в геоложкото бъдеще“, пишат авторите в статията си.
С други думи, ако този мантиен шлейф евентуално достигне повърхността на Марс, това може да доведе до вулканична „пиротехника“ в бъдеще.
Освен това фактът, че Тарсис Монтес е много по-издигнат от останалата част от повърхността на Марс, предполага, че голямата маса го изтласква нагоре. Това противоречи на широко разпространената геоложка теория, известна като флективна изостасия, която гласи, че когато нещо тежко натоварва литосферата (твърдия, най-външен слой на планетата), тя реагира, като потъва.
„Това означава, че трябва да преосмислим начина, по който разбираме съществуването на големия вулкан и околностите му“, подчертават авторите.
Екипът открива и други гравитационни аномалии, като загадъчни плътни структури под северните полярни равнини на Марс.
Тези странни форми са погребани под дебел, гладък седиментен слой, който вероятно се е отложил на древно морско дъно, и са с приблизително 300-400 кг/м3 по-плътни от заобикалящата ги среда, според Universe Today. За контекст, на Луната на Земята също има някои гравитационни аномалии, които са свързани с гигантски ударни басейни.
И все пак на повърхността на Марс няма видими следи от новооткритите гравитационни аномалии.
Говорейки за тези полярни находки, д-р Рут заяви в изявление: „Тези плътни структури биха могли да имат вулканичен произход или да са уплътнен материал, дължащ се на древни удари. Има около 20 особености с различна големина, които идентифицирахме, разпръснати в района около северната полярна шапка – една от тях наподобява формата на куче.“
Все пак Рут и колегите му признават, че за да стигнат наистина до дъното на тези мистериозни структури, се нуждаят от повече данни. А за да съберат тези данни, ще трябва да предприемат нова мисия.
Тази предложена мисия вече е известна като „Марсианска квантова гравитация“ (MaQuls) и ще се основава на същата технология, използвана в предишни мисии, които картографираха съответно гравитацията на Луната и Земята.
„Наблюденията с MaQuls биха ни позволили да изследваме по-добре подповърхността на Марс“, заяви миналата седмица д-р Лиза Вьорнер от Германския аерокосмически център (DLR) на научния конгрес Europlanet 2024. „Това би ни помогнало да разберем повече за тези мистериозни скрити характеристики и да изучим протичащата конвекция на мантията, както и да разберем динамичните процеси на повърхността, като атмосферните сезонни промени и откриването на подземни водни резервоари.“
Източник – Indy100/Превод:SafeNews
