Открити са „скрити структури“ дълбоко под тъмната страна на Луната. Учените разкриха тайни на милиарди години, заровени под повърхността на Луната. Нашият небесен спътник е бил източник на страхопочитание и мистерия от незапомнени времена, но сега, благодарение на китайската космическа космическа програма, започваме да събираме части от миналото му.
През 2018 г. спускаемият апарат Chang’e-4 на Китайската национална космическа администрация (CNSA) стана първият космически апарат, който някога е кацал на далечната страна (или тъмната страна, ако предпочитате) на Луната.
Оттогава насам той прави невероятни снимки на ударни кратери и извлича минерални проби, предлагайки отдавна търсена информация за структурите, които изграждат горните части от лунната повърхност.
По-рано този месец резултатите от изследването на Chang’e-4 най-накрая бяха публикувани и светът беше поканен да се потопи в историята на нашия скъп естествен спътник.
‘Hidden structures’ discovered deep beneath the dark side of the moon https://t.co/uVlbhia7RA
— Catherine Beryl Gee (@berylgee01) May 21, 2024
Резултатите, публикувани в Journal of Geophysical Research: Planets, разкриват, че горните 40 м от лунната повърхност са съставени от множество слоеве прах, почва и натрошени скали. В тези слоеве е скрит кратер, който се е образувал, когато голям обект се е блъснал в Луната, според Джианцинг Фенг, астрогеолог в Института за планетарни науки в Тусон, Аризона, който е един от ръководителите на новаторския анализ. Под повърхността Фенг и колегите му откриват пет различни слоя лунна лава, които са се разпространили по пейзажа преди милиарди години.
Експертите смятат, че нашата Луна се е образувала преди 4,51 милиарда години, когато обект с размерите на Марс се е блъснал в Земята и е откъснал парче от нашата планета, както отбелязва Live Science.
През следващите около 200 милиона години Луната продължава да бъде блъскана от космически отломки, като многобройните удари оставят пукнатини по повърхността ѝ.
Подобно на Земята, мантията на Луната е съдържала джобове от разтопена магма, която е проникнала в новообразуваните пукнатини благодарение на поредица от вулканични изригвания, обяснява Фенг.
Новите данни, предоставени от Chang’e-4, показват, че колкото по-близо е вулканичната скала до повърхността на Луната, толкова по-тънка става тя.
„Луната бавно се е охлаждала и е изчерпвала парата си в по-късния си вулканичен етап“, каза Фенг. „С течение на времето енергията ѝ е отслабнала.“
Приема се, че вулканичната дейност на Луната е затихнала преди между един милиард и 100 милиона години, което означава, че тя до голяма степен се смята за „геологически мъртва“.
Но Фенг и неговите съавтори предполагат, че все още може да има магма, погребана дълбоко под лунната повърхност.
Chang’e-4 има още много работа за вършене, а Фенг и екипът му се надяват, че това е само началото на буквално новаторското картографиране на Луната.
Източник – indi100/Превод:SafeNews
