Откриха първото в света животно, което не се нуждае от кислород, за да живее! Някои истини за Вселената и нашето място в нея изглеждат неизменни. Небето е горе. Нищо не може да пътува по-бързо от светлината. Многоклетъчният живот се нуждае от кислород, за да живее. Само че… може да се наложи да преосмислим последното.

Учените откриха паразит, подобен на медуза, който няма митохондриален геном – първият открит някога многоклетъчен организъм с такава липса.

Това означава, че той не диша; всъщност живее живота си напълно без кислородна зависимост.

Това откритие не само променя разбирането ни за това как може да функционира животът тук, на Земята – то може да има значение и за търсенето на извънземен живот.

Животът е започнал да развива способността си да метаболизира кислорода – т.е. да диша – преди повече от 1,45 милиарда години.

По-голям археон е погълнал по-малка бактерия и по някакъв начин новият дом на бактерията е бил полезен и за двете страни и те са останали заедно.

Тази симбиотична връзка довела до съвместното развитие на двата организма и в крайна сметка бактериите, вкопчени в тях, се превърнали в органели, наречени митохондрии. Всяка клетка в тялото ви, с изключение на червените кръвни телца, има голям брой митохондрии и те са от съществено значение за процеса на дишане. Те разграждат кислорода, за да произведат молекула, наречена аденозин трифосфат, която многоклетъчните организми използват за захранване на клетъчните процеси.

This Is The First Animal Ever Found That Doesn’t Need Oxygen to Survive https://t.co/Sk4A1vo6yr

— ScienceAlert (@ScienceAlert) June 21, 2024

Знаем, че има приспособления, които позволяват на някои организми да се развиват в условия с ниско съдържание на кислород или хипоксични условия. Някои едноклетъчни организми са развили органели, свързани с митохондриите, за анаеробен метаболизъм; но възможността за изключително анаеробни многоклетъчни организми е била предмет на научни дебати.

Това е така, докато екип от изследователи, ръководен от Даяна Яхаломи от Университета в Тел Авив, Израел, не решава да разгледа отново един често срещан паразит на сьомгата, наречен Henneguya salminicola.

Това е цинидарий, който принадлежи към същия филум като коралите, медузите и анемоните. Въпреки че кистите, които създава в месото на рибата, са грозни, паразитите не са вредни и живеят със сьомгата през целия ѝ жизнен цикъл.

Сгушено в гостоприемника си, малкото цинидарийче може да оцелее в доста хипоксични условия. Но как точно се справя с това е трудно да се разбере, без да се изследва ДНК на създанието – затова изследователите направили точно това.

Те използвали дълбоко секвениране и флуоресцентна микроскопия, за да изследват отблизо H. salminicola и установили, че тя е загубила своя митохондриален геном.

Освен това тя е загубила и способността си за аеробно дишане, както и почти всички ядрени гени, участващи в транскрипцията и репликацията на митохондриите.

Подобно на едноклетъчните организми, тя е развила органели, свързани с митохондриите, но и те са необичайни – имат гънки във вътрешната мембрана, които обикновено не се наблюдават.

Тези резултати показали, че тук, на Земята, най-после има многоклетъчен организъм, който не се нуждае от кислород, за да оцелее.

В продължение на много, много години те основно са се превърнали от свободно живеещи медузи в много по-прости паразити, които виждаме днес.

Те са загубили по-голямата част от оригиналния геном на медузите, но са запазили – странно – сложна структура, наподобяваща жилещите клетки на медузите. Те не ги използват, за да жилят, а за да се придържат към гостоприемниците си: еволюционна адаптация от нуждите на свободно живеещите медузи към тези на паразитите.

Откритието може да помогне на риболова да адаптира стратегиите си за справяне с паразита; въпреки че той е безвреден за хората, никой не иска да купува сьомга, пълна с малки странни медузи.

Но това откритие е и много полезно за разбирането на начина, по който функционира животът.

„Нашето откритие потвърждава, че адаптацията към анаеробна среда не е уникална за едноклетъчните еукариоти, а е еволюирала и при многоклетъчни, паразитни животни“, обясняват изследователите в своя труд, публикуван през февруари 2020 г. „Следователно H. salminicola предоставя възможност за разбиране на еволюционния преход от аеробен към изключително анаеробен метаболизъм.“

Източник – Science Alert/Превод:SafeNews