Отбелязваме 174 год. от рождението на Иван Вазов. Поетът е роден 9 юли 1850 г. в Сопот и умира на 22 септември 1921 година в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.

Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „Борът“ е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание“. Макар Събка Вазова – майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец.

Отбелязваме 174 год. от рождението на Иван Вазов

През 1876 година Вазов се установява в Румъния, като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“. Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките „Избавление“ , „Гусла“, „Италия“, „Поля и гори“, „Сливница“.За кратко е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица.

От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука„, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора“.

Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика – „Под игото“. През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си.

Източник: bgnes