Твърди се, че се водят дискусии кои бивши европейски фигури трябва да представляват ЕС в мирните преговори с Русия. Ангела Меркел, Марио Драги и Саули Нийнистьо, бившият президент на Финландия, са имена, които се появяват като потенциални пратеници. Макар и безсмислена по същество, тъй като не се виждат преговори, историята сочи към по-широка истина за войната в Украйна и ролята на Европа.

Подобно на други европейски разговори за Украйна преди това, този има абстрактен привкус. Европа планира например да изпрати миротворчески сили в случай на прекратяване на огъня. В процес на разработка е евентуална морска инициатива в Ормузкия проток, ако бъде постигнато споразумение между САЩ, Израел и Иран, което да доведе войната там до окончателен край. Нито един от тези планове не е реализиран, защото сценариите, на които се основават, не са се материализирали. По същия начин няма предстоящи преговори с Русия, за които да може да бъде изпратен пратеник.

Войната в Украйна продължава, както се вижда от бомбардировките над Киев, в които участваше хиперзвуковата балистична ракета „Орешник“, способна да носи ядрени бойни глави. И както ни напомнят литовците, бързащи да се укрият след предупреждение за дрон, по-широка хибридна война между Русия и Европа вече е в ход.

И все пак, дори ако празните разговори за това кой сигурен чифт ръце би могъл да преговаря с Владимир Путин са преждевременни, те разкриват по-дълбока истина за случващото се.

Суровата реалност

Украинците нямат илюзии. Те преживяха поредната опустошителна зима, в която Русия разруши голяма част от енергийната им инфраструктура, оставяйки милиони в ледения студ в продължение на месеци. Те очакват още една ужасна зима. Мнозина се страхуват, че Москва ще насочи атаката си и към инфраструктурата за водоснабдяване.

Украинците са интернализирали предателството от страна на САЩ, като Доналд Тръмп очевидно застана на страната на Путин. Те приемат за даденост, че военната подкрепа на САЩ, която се сви след завръщането на Тръмп на поста, няма да се върне.

Те също така предполагат, че временното спиране на санкциите върху руския петрол от страна на САЩ ще стане постоянно. В по-широк смисъл, те не вярват, че войната скоро ще приключи. Всъщност повечето вярват, че докато Путин е на власт, тя ще продължи.

Украинците не смятат, че при сегашните обстоятелства ще могат да си върнат значителни части от териториите, окупирани от Русия. Тази възможност не се е появявала от септември 2022 г., когато украинските сили си върнаха Харков и голяма част от Херсон. Оттогава това е кървава война на изтощение, в която Русия напредва с темпото на охлюв.

Украйна е по-стимулирана отвсякога

И все пак украинците виждат, че охлювът се движи все по-бавно и по-бавно, почти спирайки – дори когато руските жертви се увеличават с 20 000, 30 000, а понякога и повече, всеки месец. А пукнатините в руската икономика са все по-видими. Русия сега е военна икономика до такава степен, че почти всеки друг индустриален сектор се е свил, ако не и изчезнал. Това не означава, че Путин ще спре – точно обратното. Украинците са напълно наясно с огромните ресурси, които се влагат във военната машина на Русия, особено в производството на ракети и дронове.

Но това само засилва увереността на украинците в способността им да продължат да се съпротивляват. Същото важи и за забележителния напредък, постигнат от украинската отбранителна индустрия, съсредоточена върху технологиите за дронове.

Докато преди четири години Украйна зависеше изцяло на военна подкрепа от чужбина, днес около 60% от военните способности, използвани от украинските сили, се произвеждат в страната. Опашката от европейски отбранителни компании, които искат да си партнират с украински колеги, продължава да расте. И както подчертава пътуването на Володимир Зеленски до Персийския залив в разгара на войната в Иран, интересът към украинския отбранителен опит се простира далеч отвъд Европа.

Украинците вече са уверени, че европейските правителства няма да ги изоставят – увереност, която нарасна след отстраняването на Виктор Орбан, който се превърна в рупор и троянски кон на Путин в Брюксел. Това няма нищо общо с вярата в добротата на европейските сърца или с доверието в солидарността. Всъщност Киев е все по-разочарован от бавния процес по присъединяване към ЕС.

Последното предложение на Фридрих Мерц на Украйна да бъде дадено „асоциирано членство“ без право на глас, опит за подобряване на по-ранна френско-германска идея за „символично членство“, беше прието зле в Киев. Реакцията на президента Зеленски на първото предложение беше меко казано остра. Но въпреки това украинците усещат, че европейците ще ги подкрепят въз основа на трезва оценка за това къде се крие европейският личен интерес. И наистина това се потвърждава на практика, с одобрението на пакет от 90 милиарда евро за Украйна през следващите две години, подкрепен от бюджета на ЕС. САЩ отстъпиха назад, а европейците се активизираха.

Което ни връща към разговора за европейски пратеник. Колкото и празни да са тези приказки, те разкриват суровата истина. Във войната в Украйна САЩ вече не държат картите. Тръмп ги предаде, когато предаде Киев и останалата част от Европа. Но заедно Украйна и останалата част от Европа имат предимство. И те започват да го виждат.

The Guardian/превод: SafeNews