Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и ръководител на постоянната дипломатическа мисия на България към НАТО в Брюксел до 1999 година коментира пред БНР едни интересни дни, които сме позабравили.

Бившият министър връща разговора назад към един ключов момент от новата ни история – пътя на България към НАТО. По думите му, в края на 90-те години разширяването на Алианса не е било толкова сигурно, колкото днес изглежда със задна дата. Седем държави, включително България, са чакали покана, но срещу тях е имало сериозен скептицизъм от страна на западноевропейски държави и дори от хора в Пентагона.

Аргументите срещу приемането често са били формални и дори абсурдни. Един от тях – че страните кандидати имат „твърде много танкове“. Според Ноев това са били по-скоро претексти, отколкото реални пречки.

В този контекст той коментира и помощта, която България оказва на Република Северна Македония в началото на 2000-те години

Страната ни предоставя военна техника, включително танкове, но не защото не са ѝ нужни, а с цел стабилизиране на държавността там в момент на риск от граждански конфликт. Помощта е била не само военна, но и хуманитарна.

Ноев използва и 6 май – Деня на храбростта и празника на Българската армия – като повод за по-дълбока равносметка. Според него патосът около датата често прикрива реалните проблеми в сектора на отбраната.

Той прави и силен исторически паралел. България, по думите му, е била една от най-милитаризираните държави в Европа – особено по време на социализма. В края на 80-те години страната разполага с около 3200 танка, 450 бойни самолета и огромни количества тежко въоръжение. Това поставя логичния въпрос – каква е била цената за обществото и дали тази военна мощ е била оправдана.

След края на Студената война идва разоръжаването. Част от техниката е унищожена, друга складирана, а икономическите реалности на 90-те години правят поддържането на армията почти невъзможно. Ноев припомня дори ситуации, в които войници са били пускани в отпуск, за да могат просто да се нахранят у дома.

Темата за „неутралитета“ също не е нова, според него

Още след разпадането на Варшавския договор тя е използвана като аргумент срещу интеграцията на България в западните структури. Днес подобни идеи той определя като носталгични и откъснати от реалността.

По отношение на сигурността Ноев е категоричен – членството в НАТО прави България по-защитена, благодарение на съюзниците ѝ в региона. В същото време той не вижда пряка заплаха нито от Сърбия, нито от войната между Русия и Украйна.

Един от най-критичните му акценти е свързан със състоянието на армията днес. Според него проблемите са системни – недокомплект, остаряла техника и ниски заплати. Той дава конкретен пример: механик-водач в армията получава по-малко от шофьор в градския транспорт. Това, съчетано с липсата на обществено уважение, подкопава мотивацията.

Ноев поставя под въпрос и самата структура на отбраната – защо България поддържа армия от около 35 000 души и дали това е обосновано. Според него страната отделя прекалено много ресурси за сектор „сигурност“, включително полиция, администрация и други служби, което тежи на икономиката.

Той не спестява и по-остри оценки за състоянието на държавата, като посочва корупцията като фактор, който подкопава доверието и мотивацията на хората – включително и за военна служба.

В заключение Ноев подчертава, че България трябва да се откаже от нереалистични цели и да започне да планира отбраната си според реалните си възможности. Според него проблемът с недостига на ресурси не може да бъде отлаган повече и изисква ясни и смели решения.

Източник: БНР