Манолиньо, най-известният „самотен делфин“ в Испания, е забелязан за първи път през 2019 г. Постепенно той се превръща в постоянен обитател на естуарите Мурос–Ноя и Ферол в северозападната област Галисия, където на практика става част от местната човешка среда.

В рамките на около пет години и половина делфинът редовно се приближава до лодки и плуващи хора, допуска да бъде докосван в плитките води и дори създава затруднения на водолази, събиращи рапани. През септември 2025 г. животното загива, след като е ударено от витла на кораб.

Изследване на „самотните“ делфини в Галисия

Ново научно изследване проследява историята на Манолиньо и още 16 сходни случая на т.нар. самотни делфини. Общата им черта е, че търсят контакт с хората. От 1970 г. подобни индивиди са наблюдавани в испански води, най-вече в Галисия.

Сред тях е и женската Нина, заснета от прочутия природозащитник Феликс Родригес де ла Фуенте, докато играе с деца, които я прегръщат и се хващат за нейната гръбна перка. Според данни, цитирани от El País, подобни случаи далеч не са изолирани – между 1950 и 2022 г. са регистрирани 47 различни локации в 26 държави, където делфини показват нетипично дружелюбно поведение към хора.

Социална структура и отклонения в поведението

Делфините по принцип живеят в сложни социални групи, в които изграждат дълготрайни взаимоотношения. В редки случаи обаче отделни индивиди се отделят, започват да живеят самостоятелно и да се доближават до човешки активности.

Причините за това поведение остават неясни. Изследването предлага различни хипотези – болести, наранявания, търсене на нова територия или дори социално изключване от групата.

Рисковете от прекаленото сближаване с хората

Подобно поведение крие сериозни опасности както за делфините, така и за хората. Често хората започват да възприемат тези животни като домашни любимци, което е далеч от реалността.

„Манолиньо например, който беше истински добряк, беше и животно с дължина три метра и тегло 400 килограма. Ако те удареше, щеше да ти обърне главата“, казва Алфредо Лопес, директор на Координационния център за изследване на морските бозайници (CEMMA).

Манолиньо е наблюдаван как помага при повдигане на рибарски капани, как „участва“ в игри с деца от ветроходен клуб и дори как показва уловена риба или играе с куче. В същото време той проявява и по-рисково поведение – дърпа маски на водолази и изважда маркучи за въздух при гмуркане на 10–12 метра дълбочина.

От игривост до агресия

Във водна среда делфините винаги имат значително физическо предимство.

„Те са светкавично бързи – не само по отношение на пъргавината си, но и защото сякаш мислят няколко хода напред. Все едно могат да предвидят какво ще направиш в следващата секунда“, обяснява Лопес.

Проблеми възникват и когато животните се озоват близо до пренаселени плажове, където хората ги обграждат. В такива ситуации делфините могат да реагират с раздразнение – както се случва при Манолиньо, който ухапва жена по крака и оставя следи от зъби.

Етапи на социализация с хората

Според учените взаимодействието между самотните делфини и хората преминава през пет различни фази (0–5). Важно е животните да не преминават към по-високите етапи на социализация.

Първоначално делфинът започва да се появява по-често на повърхността и да следва лодки. След това губи естествения си страх и започва да проявява интерес към човешката дейност.

В по-късен етап се появява физически контакт – търкане в лодки или докосване на хора. Любопитен аспект е, че делфините понякога използват и гениталната си анатомия като средство за изследване на обекти, което често се тълкува погрешно.

„Това е специфична форма на опознаване на заобикалящата среда чрез цялото тяло, продиктувана изцяло от любопитство. За нас тя може да изглежда като сексуална проява, въпреки че в действителност не е така“, разяснява Лопес.

В по-напредналите стадии се наблюдава доминиращо и понякога опасно поведение – бързо движение около хора, удари, скокове или внезапни контакти.

Последната фаза е връщане към стадото, но този процес е труден за наблюдение и рядко се документира.

Други случаи на самотни делфини

Не всички подобни животни са напълно самостоятелни. Такъв е примерът с Енол, който между 1993 и 1997 г. е наблюдаван в Астурия заедно със своята майка. За разлика от Манолиньо, той проявява агресивно и сексуално поведение и е причинил множество наранявания.

Друг случай е Гаспар, който се появява през 2007 г. в Галисия и постепенно преминава през всички етапи на социализация. Той често обръща малки лодки, играе с въжета и турбини, а понякога дори ги увива около тялото си.

Гаспар е участвал и в сериозни инциденти – включително нападение над подводен заварчик, при което му причинява счупено ребро, както и инцидент с човек, получил счупена ръка. Последното му наблюдение е през 2010 г.

Поведенческа еволюция на Манолиньо

Манолиньо също преминава през всички описани етапи. В началото просто се доближава до лодки без директен контакт. По-късно започва да търси хората и да им „прави компания“.

След инцидент през октомври 2022 г., когато е прободен с харпун в хълбока, поведението му временно се променя и той се връща към по-отдръпната си фаза, преди отново да възстанови контакт с хората.

Още тогава властите предупреждават населението да не го храни или докосва, както и да се избягва приближаване с лодки или резки маневри.

Препоръки и изводи на учените

Според авторите на изследването най-важната цел е да се предотврати превръщането на тези животни в напълно социализирани към хората делфини. Това може да се постигне чрез образование и управленски мерки.

„Знаем, че местните власти често не желаят да ограничават достъпа до плажове или пристанища в подобни ситуации, но подобни мерки биха могли да бъдат включени в планове за временно управление“, заключават учените.