На 26 април 1986 г. светът става свидетел на най-тежката ядрена авария в историята. Десетилетия по-късно един от участниците в събитията – ликвидаторът от Украйна Серхий Мирни – разказва в специално интервю за Марина Цекова за първите дни след експлозията, за митовете около радиацията и за уроците, които човечеството все още не е усвоило.

ЧЕРНОБИЛ: 40 години след ада, радиацията още шепне смърт в очите на ветеран от Червената армия

Първите дни след аварията

По време на инцидента Мирни е 27-годишен химик в Харков. „Беше напълно обикновен ден“, спомня си той. Новината за случилото се достига до него едва след няколко дни – чрез кратко съобщение в съветската преса.

„Имаше само две изречения – че е станал инцидент и има комисия, която ще се справи с последствията“, разказва той.

Решението да замине

Първоначално Мирни отказва мобилизацията, тъй като не осъзнава истинския мащаб на катастрофата.

„Не можех да свържа инцидент в ядрено съоръжение с това да ме викат като военен специалист“, казва той.

В крайна сметка обаче приема и прекарва 35 дни в зоната на Чернобил.

Радиационно разузнаване и изселването

Като командир на взвод за радиационно разузнаване, той участва в измерванията, които определят съдбата на десетки хиляди хора.

„Избягвам думата евакуация, защото тя е подвеждаща. Това беше изселване завинаги“, подчертава Мирни.

Той описва хаоса и мащаба на операцията – колони от автобуси, проточили се на километри, които извозват жителите на Припят и околните населени места. „Всичко това не можеше да бъде скрито“, допълва той.

Системата и отговорността

Според него трагедията е резултат както от технически дефекти, така и от културната среда на времето.

„Бяхме продукт на времето си и на информацията, с която разполагахме“, казва той.

Въпреки критиките към съветската система, Мирни признава, че реакцията в кризисния момент е била бърза: „Евакуацията на Припят беше извършена за 36 часа. Днес малко държави биха могли да го направят толкова бързо. Но цената е висока – човешкият живот, здравето и истината“, смята той.

Работа без паника

Въпреки сериозния риск, Мирни не изпитва паника по време на мисията си.

„За мен Чернобил беше работна среда. Бяхме обучени за много по-опасни сценарии“, обяснява той.

Радиацията и реалните последици

По-късно, с помощта на съвременни измервания, той установява, че получената от него радиационна доза е под прага на тежки биологични увреждания. Днес, на 67 години, казва:

„Здравето ми е в рамките на нормалното за човек на моята възраст“.

Един от най-разпространените митове е, че зоната остава смъртоносна.

„Радиацията е намаляла драстично. При едно посещение дозата може да е по-ниска от тази при полет със самолет“, обяснява Мирни.

Психологическите и социални ефекти

Според него по-сериозното въздействие върху ликвидаторите е било психологическо и социално, а не само радиационно.

„За да подобрим здравето им, трябва да променим начина, по който помним Чернобил – не само като трагедия, а и като преодоляване“, казва той.

Чернобил днес и уроците за бъдещето

Мирни продължава да работи в района, развивайки идеи за образователен и мемориален туризъм. Според него зоната е и символ на способността на природата да се възстановява.

Той предупреждава обаче, че ядрените рискове не са изчезнали. Особено тревожна остава ситуацията около Запорожката АЕЦ.

„При опасни технологии не трябва да разчитаме на надежда. Трябват гаранции за безопасност“, подчертава той.

Мирни е категоричен:

„Катастрофата в Чернобил промени траекторията на цивилизацията“.

Тя води до по-строги стандарти за безопасност, засилва екологичните движения и оставя уроци, които остават актуални и днес.

А личната му равносметка остава белязана от онези дни:

„Ако бях отишъл по-рано, не съм сигурен, че щях да бъда същият човек“.