Колко живот остава на НАТО? Какво иска САЩ от Европа, заплашвайки да напусне Северноатлантическия алианс? Ще се сбъднат ли думите на Макрон, казани през 2019? Каква е най-мрачната прогноза? Възможно ли е всичко да се окаже една голяма игра? Ще възкръсне ли НАТО от пепелта?

Темата за вероятното разпадане на Северноатлантическия алианс напоследък се появява все по-често в пресата. 47-ият президент на Съединените щати изглежда смята НАТО за поредната безполезна международна организация, която паразитира върху парите на американските данъкоплатци и отклонява ресурсите на Вашингтон от конфронтацията с Пекин.

След петъчния скандален епизод с Владимир Зеленски в Белия дом спекулациите за вероятното оттегляне на Съединените щати от НАТО са по-силни от всякога. Възможно е обаче това да е елемент от тактиката на Доналд Тръмп: да сплашва съюзниците, за да ги принуди да направят отстъпки. Отстъпката се отнася до искането на Вашингтон Европа да поеме отговорност за собствената си отбрана – за първи път от 76 години насам.

На фона на всички тези наративи за вероятен край на ерата на колективната отбрана, осигурена от някога най-мощния съюз в света, SafeNews хвърля носталгичен поглед към началото – раждането му, възхода, великите цели, с които е създаден и падението до прокънтелите злокобно през 2019 година думи на Еманюел Макрон: „НАТО Е В МОЗЪЧНА СМЪРТ“. За да се стигне до днешната най-голяма заплаха за съществуването му от началото на създадването.

Кой създаде НАТО и защо?

„Може би сме свидетели на последните дни на НАТО“ – така бившият ръководител на въоръжените сили на НАТО в Европа Джеймс Ставридис коментира по CNN неотдавнашната кавга на Владимир Зеленски с президента на САЩ Доналд Тръмп в Овалния кабинет. „Аз го подкрепям!“, заяви Илон Мъск в X в отговор на призива на популярния консервативен блогър Гюнтер Игълман САЩ да се оттеглят от НАТО (а също и от ООН). На фона на подобни разсъждения все по-вероятно изглежда, че Северноатлантическият алианс, който миналата година отпразнува 75-годишнината си, рискува просто да не доживее следващия си рожден ден.

Той ще бъде отпразнуван (дали?) след един месец: НАТО е създадена на 4 април 1949 г. с подписването на така наречения Северноатлантически пакт във Вашингтон.

Пактът всъщност дава името на НАТО: означава Организация на Северноатлантическия пакт и е основана от 12 държави: Белгия, Канада, Дания, Франция, Великобритания, Исландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Великобритания и Съединените щати. Съгласно член 5 от Вашингтонския договор нападение срещу един от членовете на организацията е равносилно на агресия срещу всички. Договорът влиза в сила на 24 август 1949 г. – датата на депозиране на ратификационните документи, внесени от Съединените щати.

„Сдържане на Съветския съюз, американците и германците“ – това са трите основни цели на НАТО, описани от първия ѝ генерален секретар, британския лорд Хейстингс, Лайънъл Исмей.

Той е издигнат за поста от британския министър-председател Уинстън Чърчил. Алиансът е оглавен от англичанин, но е решено щабквартирата да се намира в Париж. Предпоставка за създаването на НАТО е доктрината за „сдържане“ на СССР, провъзгласена през 1947 г. от американския президент Хари Труман. За разлика от своя предшественик Франклин Рузвелт, при когото Съединените щати и Съветският съюз бяха съюзници, Труман, меко казано, не изпитва симпатии към СССР.

„Ако видим, че Германия печели войната, трябва да помогнем на Русия – Ако Русия победи, трябва да помогнем на Германия. И нека се избиват помежду си колкото се може повече, макар че в никакъв случай не искам да виждам Хитлер сред победителите“, формулира той ролята на Съединените щати във Втората световна война, докато все още е сенатор, малко след германското нападение над СССР през 1941 г.

Резултатите от Ялтенската конференция, която поставя основите на следвоенния световен ред, Труман пише на Рузвелт в записки: последният предполагаемо направил недопустими отстъпки на Йосиф Сталин. Като цяло Труман с неговата доктрина се помни като единствения президент, при когото Съединените щати се отказват от политиката на разделяне на света на американски и европейски (тя е в сила още от президентството на Джеймс Монро през 1817-1825 г.), а вместо това започва да се претендира за глобално господство.

Защо НАТО не се свива?

В своята история НАТО е преживяла 10 разширявания (без да се брои прехвърлянето на територията на бившата ГДР под егидата на Алианса в резултат на обединението на Германия през 1990 г.) с нито едно свиване. Днес Алиансът има 23 държави членки.

НАТО не е чисто военен, а военно-политически блок. Той е организиран в две управленски структури – гражданска и военна. Първата включва, наред с другото, представители на страните членки, секретариат и отдели за инвестиции в отбраната. Втората включва военни представители на страните, военен комитет, международен военен щаб, група за ядрено планиране, както и различни командвания: стратегическо, по трансформацията на обединените въоръжени сили и т.н.

В историята на НАТО нейните членове са прекъсвали участието си само във военната структура:

Франция през 1966-2009 г. (неискайки да следва примера на Вашингтон) и Гърция през 1974-1980 г. (поради напрежение с друг член на алианса – Турция). Но досега никой не се е отказал напълно от участието си в алианса – очевидно покровителството на САЩ винаги се е оказвало твърде ценно за европейските демокрации.

„Оттеглянето на Франция, докато Шарл дьо Гол е на власт доведе до преместването на седалището на алианса от Париж в Брюксел, но като цяло не разклати основите на блока. Дьо Гол беше привърженик на изтеглянето на френските – и в по-широк план на европейските – въоръжени сили изпод американския чадър, но сега ситуацията е точно обратната: не Европа се опитва да се изтегли изпод американския чадър, а американците заплашват да вземат този чадър със себе си“, казва Евгений Семибратов, заместник-директор на Института за стратегически изследвания и прогнози към Руската академия на науките.

Колко дълго НАТО ще просъществува без Съединените щати?

Изглежда очевидно, че НАТО в сегашния си формат ще просъществува без Съединените щати точно толкова дълго, колкото е необходимо, за да се подпише протокол за нейното разпускане, точно както стана с Организацията на Варшавския договор (ОВД), когато СССР се разпадна. Семибратов отбелязва, че тази аналогия е удачна:

„Страните от Източния блок нямаха никаква мотивация да останат в ОВД, след като контролът на Москва изчезна, но европейците имат много причини да се държат заедно. Те биха искали да запазят военния съюз или под формата на „НАТО минус Съединените щати“, или да създадат някакъв нов, чисто европейски проект“.

В момента Европа не разполага с необходимите ресурси, за да замени американското участие в НАТО.

Всичко зависи от слабия военнопромишлен потенциал на европейските държави и способността им самостоятелно да провеждат някои мащабни военни операции. Например, може да се зададе риторичен въпрос: какво ще прави Европа, ако остане без ядрения арсенал на САЩ? Част от него е разположена в Стария свят от 50-те години на миналия век, като максималният му размер (7300 бойни глави) достига своя връх в началото на 70-те години, в разгара на Студената война. Днес говорим за около 100 (оценка на американския Център за контрол на въоръженията и неразпространение за 2021 г.) или 150 (доклад на комитета на Парламентарната асамблея на НАТО „Нова ера на ядреното възпиране? Модернизация, контрол на въоръженията и съюзнически ядрени сили“ от 2019 г.) ядрени оръжия, разпределени между Германия, Италия, Белгия, Нидерландия и Турция.

Блъф или шантаж

Важно е да се разбере: пълното скъсване с Европа вероятно ще струва твърде скъпо на САЩ, независимо от действията на един президент, който е толкова стриктен в пресмятането на всеки долар като Доналд Тръмп. През последните близо 76 години са инвестирани твърде много средства.

Големи са съмненията, че САЩ са готови просто да „подарят“ на европейците огромната, обширна инфраструктура на блока в Европа, чийто военен компонент е почти 100% собственост на Пентагона, включващ военновъздушни бази, складове за тактическо ядрено оръжие и т.н. По-реалистичният сценарий е САЩ да пренасочат военното сътрудничество с европейските си съюзници от вътрешноблоково към двустранно.

Ако си представим, че Тръмп наистина последва стъпките на Шарл дьо Гол и американската армия напусне Европа, конфигурацията ще се окаже много странна:

мястото на Канада и донякъде на Гренландия е неясно. Гренландия поне формално може да се смята за част от ЕС, но Канада изобщо няма място – когато САЩ напуснат НАТО, Канада стратегически остава извън военно-политическите съюзи и нищо няма да попречи на Тръмп да реализира „шегите“ си за 51-вия щат – не непременно с брутални военни средства, а чрез икономическо-политическо поглъщане. От друга страна, Гренландия може да бъде завладяна от САЩ практически без съпротива, но този сценарий изглежда твърде фантастичен дори за един толкова неконвенционален президент, какъвто се оказа Тръмп.

Вероятно е и друго – Доналд Тръмп малко да блъфира, за да изнудва европейските си съюзници: реториката на Тръмп да има за цел да сплаши европейците и да ги направи по-податливи на исканията на Вашингтон.

А исканията са вече до болка известни: да се разтовари поддръжката на общата инфраструктура на алианса – от сегашните 2 % до 5 % от европейския БВП. Изглежда, че европейците ще трябва да се съгласят с тези искания. В края на краищата, ако САЩ „изоставят“ Европа, тази цифра може да бъде много по-висока, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте пред Европейския парламент през януари.

„Би било чудесно да имаме един вид европейска НАТО, но тогава забравете за 2%, защото ще трябва да доведете този дял до 8, 9 или 10%“, смрази Рюте.

Той добави, че ако Европа иска да изгради своя собствена НАТО без САЩ, ще трябва да „изгради свой собствен ядрен потенциал, а това ще отнеме 15 до 20 години“, като Рюте подчерта: „Илюзия е, че може да се изгради европейска НАТО през следващите 10 или 15 години“. В действителност той смята, че разходите за отбрана в Европа ще трябва да се увеличат.

„Ако не го направите,започнете да учите руски или се преместете в Нова Зеландия“, мрачно очерта спектъра от европейски перспективи генералният секретар на Северноатлантическия алианс.

Мрачна прогноза

Разногласията по въпроса за подкрепата в конфликта между Русия и Украйна могат да сложат край на НАТО. Това заяви адмирал Джеймс Ставридис, бивш главнокомандващ на въоръжените сили на алианса. Според него разногласията могат да доведат до сериозни последици за бъдещето на алианса, чак до трансформирането му в друга организация.

„Вероятно сме свидетели на последните дни на НАТО“, цитира Telegraph думите на адмирал Ставридис.

Според адмирала сега НАТО е изправена пред въпроса кого да подкрепи – Украйна или Русия.

„Това ще забие клин дълбоко в самото сърце на алианса“, уточни Ставридис, като заяви, че последиците ще бъдат забележими не само в Украйна.

И тук бившият главнокомандващ разкритикува политиката на американския президент Доналд Тръмп, който според него е допуснал геополитическа грешка, отказвайки да подкрепи Украйна. Това решение, според Ставридис, може да задълбочи сегашното напрежение и да допринесе за по-нататъшното отслабване на позициите на алианса на международната арена. А от там до края пътят е кратък.

Автор: SafeNews – с използване на материали от Expert и Telegraph